Държавна стипендия, ако учиш за хлебар

Самуните от родна пшеница са най-полезни за здравето на българите, не ги замествайте с чия и киноа, казва Мариана Кукушева

Държавна стипендия, ако учиш за хлебар | StandartNews.com

Мариана Кукушева е председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България. Преди професионалния празник на хлебарите, който се отбелязва на Спасовден, г-жа Кукушева сподели пред "Стандарт" какви са настроенията, проблемите и очакванията на бранша.

- Госпожо Кукушева, българинът винаги е казвал, че от хляба по-голям няма. На 17 май е Спасовден, на който хлебарите честват своя професионален празник. Как ще го отбележите?
- Спасовден е един от големите църковни празници. Хлябът е онази храна, която е обединител на човечеството. Хлябът е еднакво свят и за християни, и за мюсюлмани, и за евреи, и за индуисти. Хлябът е храната, към която трябва да посягаме с чисти ръце и с още по-чисти помисли.
На Спасовден, в четвъртък от 16 часа, ще бъде отслужена Света литургия в църквата "Света Неделя". Камбаните ще бият за здравето и берекета на българските хлебари, ще се направи водосвет. Ще се освети и храната, която произвеждат моите колеги хлебари от София. От 25 години се спазва тази традиция, хората знаят и идват. Тази година решихме храната, която ще осветим, да дарим на Дома за стари хора в квартал Обеля. Това ще бъде извършено с логистиката на Столична община, с която работим изключително добре. Ще споделим своя хляб с желанието да сме по-мъдри, по-добри и по-радостни. На Спасовден във всички областни градове на страната се провеждат празници на хляба, фестивали с участието на деца, на фолклорни ансамбли. В името на това да уважим хляба и неуморния, денонощен труд на българските хлебари. С усещането, че сме длъжници на тези хора. Що се отнася до идеята да се развиваме, тя започва от това да има и утре хляб, да преработваме качествената българска пшеница, да не ограничаваме потреблението на хляба с измислени теории на псевдоспециалисти в храненето, да бъдем още по-обединени в желанието си да преодоляваме трудностите и наистина да дочакаме времето, в което законодателството ще бъде задължително за всички. Защото в момента то е абсолютно избирателно.

- Защо твърдите, че законът действа избирателно във вашия бранш?
- Хлебопроизводството в България е бизнес, който се утвърди в годините като сериозен и отговорен, но тези определения се отнасят само за около 50-60 % от бранша.

- Колко на брой са производителите на хляб?
- В момента в регистъра на Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/ общият брой производители на хляб и зърнени храни, тестени и сладкарски изделия е в рамките на 500-600 фирми. Лошото е, че този регистър е в замръзнало състояние, т.е. почти не са отбелязани фирми, които са преустановили своето производство - от една страна, от друга страна - не са регистрирани много новоизлюпени производствени и търговски обекти. Това е така, защото настоящото законодателство не се прилага стриктно и отговорно. В България се утвърди практиката при нарушение санкцията да достига до предписание. Това е пълен абсурд.

- А не е ли задължително фирмите да се регистрират, за да започнат дейност?
- Категорично е задължително всички фирми, опериращи като производители, дистрибутори или търговци в сферата на храните, да имат регистрация в БАБХ.

- Правят ли се проверки дали наистина тези, които произвеждат, са регистрирани?
- Ако питаме БАБХ, сигурно ще отговорят колко са натоварени и колко са големи очакванията към тях и колко много проверки са извършени. Публична тайна е обаче, че обекти, които се намират включително и в центъра на София, обикновено нямат такъв тип регистрация. А фигурирайки в регистъра, те вече могат да бъдат подложени на контрол - и периодичен, и извънреден.

- За тези 50-60 % производители, които са редовни, е голям бич да работят в такава неконкурентна среда.
- Останалите фирми от бранша са поставени в неравностойно положение поради разсейването на контрола. Поради факта, че модерната санкция се нарича предписание, а по никакъв начин предписанието не е дефинирано като санкция. И поради факта, че хлябът не е рискова храна за човешкото здраве, затова контролът спрямо него е слаб. В настоящия закон за храните има няколко члена, посветени на това кой и как е ангажиран в производство и търговия с храни - професионален ценз, професионална квалификация, лични здравни книжки и т. н. Но такива документи се търсят при особени акции, след които резултатът е нулев като дисциплиниране на бранша. Обикновено казваме, че куца нормативната уредба. Всъщност тя не толкова ни куца, колкото ние куцаме в нейното изпълнение. Всички знаем онази стара приказка за създаването на английската зелена ливада. Рецептата е много проста - 300 години поливане и стрижене. При нас поливането не е редовно, а стриженето се извършва с различни инструменти, които в повечето случаи са нережещи.

- Освен сивият сектор, голям проблем за целия бизнес у нас е липсата на кадри. Как се справя браншът на хлебарите и сладкарите?
- С човешките ресурси не сме добре. Но министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и неговият екип успяха за вкарат хлебарството в списъка на защитените професии.

- Кога се случи това?
- Преди две седмици излезе този списък и това е една добра предпоставка на доброто партньорство, което имаме с институциите като браншова организация. В това партньорство участвате и вие, медиите, защото форумите, които правите, дават резултат да се случат такива неща. От тук нататък обаче трябва да изградим обществена нагласа в дух на уважение към професията на хлебаря, която е, може би, най-древната професия на света. Защото човечеството е оцеляло благодарение на потреблението на хляб. Вярваме, че този акт на включване на професията хлебар в защитената зона на професиите, това допълнително заплащане, което ще поемат и екипите, които ще обучават, а може би и стипендиите за учениците, ще дадат резултат след време. Но той трябва да бъде свързан със задължението на всички обучавани за сметка на нашия общ държавен бюджет, който е от парите на данъкоплатеца - да имат ангажимента за професионална реализация по придобитата професия между 3 и 5 години. В противен случай парите ще изтекат. Защото хлебарите са търсени в Европа не по-малко от зъболекарите и медицинските сестри. Кризата за тези кадри е повсеместна. С оглед на това не бива да наливаме средства в ниша, от която изтичат кадри. Трябва да вземем мерки срещу това.

- А какви предимства дава включването на хлебарите в списъка със защитени професии?
- Ангажиментите са изцяло от страна на държавата. Министерството, чрез своя бюджет, през следващата учебна година ще финансира по-добре паралелки, в които се изучават такива професии. Учителите ще имат по-добро заплащане, ще има специални стипендии за обучаваните. Нужните бройки за паралелките са свързани с търсенето на бизнеса и са подадени от нас. Тези кадри се подготвят в училища и техникуми с паралелки по хлебарство. Всяка учебна програма е свързана с практика във фирмите, в специални обучителни лаборатории.

- А защо няма желаещи за тази професия? Може би заплащането е ниско?
- Искам да развенчая мита, че в хлебопроизводството заплащането е много ниско. Според данни на Националния статистически институт от последната седмица, заплащането за квалифицирани кадри в хлебопроизводството в периода от 2010 до 2018 година е нараснало два пъти и половина. Средна работна заплата в сектора е 981 лева.
Това заплащане е по-високо от заплащането на медицинските кадри, от началното заплащане на лекари, на журналисти, на учители. Браншът е готов да плати и търсенето на работници е огромно, но се търси качествена работа. В момента обаче може би 35-40 % от кадрите нямат никакъв образователен или квалификационен ценз.

- Сигурно има начин за обучаване на работещите в този бранш.
- Тъй като проблемът с кадрите в нашия бранш не е от вчера, а в последните 12-15 години става все по-голям, ние започнахме да обучаваме своите кадри и това го правят самите фирми. Бизнесът обаче категорично избягва европейските програми за обучение и преквалификация. Защото този тип програми са доказали, че хората минават през определена дейност като през малка гара и не се задържат в предприятието. Обикновено обучаваните кадри получават европейски стипендии и за да осмислят това получаване, те присъстват на курсовете във фирмата. Но тъй като няма клауза да продължат своята реализация в бранша, даже не във фирмата, те търсят нова възможност да продължат да получават стипендии за някакъв друг тип професии.

- Т.е. имаме вече създадена прослойка на "професионални" стипендианти, които се издържат от различни обучителни програми?
- Да, и които са обвързани с лицензирани обучителни фирми. Обучителите в тези фирми обикновено са едни и същи лица. Т.е. един квалифициран обучител работи в повече от 5 фирми и успява да обучи кадри, които да получат сертификат, от който нищо не следва. Защото кадрите, получили такъв сертификат, нямат реализация в европейските държави, макар че сертификатът важи за цяла Европа. Но те нямат натрупани знания, нямат желание за работа. Но никой не разваля тази схема засега.
Плашещо е също, че в голяма част от фирмите, които присъстват на пазара, но не са регистрирани като производители и търговци на храни, работят хора без никаква квалификация, дори без средно образование. Ние призоваваме за един по-засилен контрол и сме готови със своя план. Ще направим опит да създадем обучителен център, който да създава кадри. Освен това Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите е предложил на консултативния съвет в образованието да се създаде официален регистър на всички кадри, които имат образование или квалификация, свързана с производство на храни. Не говорим само за нашата специалност.

- Всички обучени кадри в производството на храни да влязат в единен регистър ?
- Всички физически лица, заети в сферата на производство и търговия с храни, да бъдат записани в един публичен регистър, който да е на сайтовете на образователното и социалното министерства. За да се знае кое лице във всеки един момент къде се реализира и изобщо реализира ли се. Така ще има възможност за публична проследимост на коефициента на полезно действие от гледна точка на това какво струва обучението на българския данъкоплатец.

- Преди няколко месеца НБСХС бе организатор на дискусия за здравословното хранене, като сред акцентите бе и детското хранене. От личен опит знам, че едно дете винаги можеш да го нахраниш с филийка хляб. И мисля, че това е идеалната храна за него.
- Няма дете, което да не обича хляб - намазана филийка, отчупен крайшник. Децата обичат да чупят хляба, тогава и ароматът, и вкусът му са различни. Децата обичат да пипат хляба, да създават хлебни изделия по техния детски начин. Ние имаме такава инициатива за училища и детски градини, тя се казва "Хлябът е...". Запазеният ни знак е слънце, то е родено от фантазията на децата, които са дали всевъзможни определения - "Хлябът е..." сила, радост, уют, сигурност, любов, храна, мир, родина, вкусен, полезен, спомен, грижа, топлина, приятел, здраве, сладък, доволство. В момента се опитваме да вкараме тази тема в часа на класния ръководител. В един такъв час, ние, заедно със екипи от диетолози и специалисти по детско и училищно хранене, бихме могли да разкажем, да покажем и да направим много неща с децата, защото те са нашите потребители. Защото утре, след нас, те ще разказват легендите и истините за хляба. Но темата за детското и ученическото хранене е голяма и много болна. В момента в 265 общини се провеждат конкурси за обществени поръчки за доставка на храна в училища и детски градини по Наредба 9, която изисква утвърдени браншови стандарти за продуктите. Ние силно сме заинтересовани хлябът и брашното за детското хранене да бъдат по утвърден стандарт. За съжаление обаче при нас легално регистрирани фирми, ползватели на стандарта, са само около 60. Така само 60 фирми са под погледа на БАБХ с физическо присъствие, с водене на специални регистри. Тези 60 фирми, при най-добро желание, не могат да бъдат доставчици на повече от 100 общини. Но в същото време фактът, че от 265 общини имаме около 70-80, които са абсолютно изрядни, говори, че Наредба 9 е работеща. Отново говорим за размития контрол, за пълното безхаберие къде отиват средствата ни като данъкоплатци и с какво храним нашите деца. И почтено ли е да поощряваме сивия бизнес. При наши непредставителни проверки, извършени съвместно с Федерацията на потребителите и Комисията за защита на потребителите, се оказа, че една част от фирмите-доставчици не са даже регистрирани като търговски фирми за търговия с храни в БАБХ. Да не говорим, че съгласно изискването на закона за обществени поръчки, когато фирмата е чисто търговска, тя трябва да посочи своите подизпълнители за съответните видове храни - хляб, брашно, сирене, кашкавал, колбаси, лютеница, олио, които да бъдат регистрирани като производители по съответния стандарт. И това не се прави. И не заради непознаване нормативната уредба от страна на местната администрация. Много често местната администрация не участва в договарянето с доставчика. Обикновено го прави някой, който е оторизиран от кмета и от тук нататък следите се губят. Остава обаче фактът, че се провеждат нелоялни търговски практики и се нарушава и българското, и европейското законодателство.

- А имате ли конкретни примери за такива нелоялни търговски практики, установени при вашите проверки?
- Имаме много такива примери. Имаше нарушения и в някои от районните кметства на община София. Благодарение на намесата и подкрепата на кмета на София госпожа Фандъкова и след разговори с районните кметове, в момента изчистваме недоразуменията.

- Ако споделите сега за други нелоялни търговски практики, ще очакваме намеса на контролните органи.
- На контролните органи това е тяхното основно задължение - да следят изпълнението на нормативната уредба. Но за съжаление, резултатите в повечето случаи стигат до едно предписание или пълно разсейване в мъглата на времето. Така казват и колегите по места. За много колеги е обиден фактът, че изправността не е похвална в очите на обществото и на местната власт. Не можем да продължаваме да смятаме, че сивият сектор са просто едни хора, които си вадят хляба. При положение, че има хора, които вадят хляба и на другите, не само собствения. И са изрядни данъкоплатци.

- Мит ли истина са твърденията, че консумацията на хляб е причина за затлъстяването, че той трябва да бъде изключен от менюто в диетите за отслабване ?
- В никакъв случай хлябът не е причина за затлъстяването. Мога да цитирам известни диетолози и специалисти по храненето, наш дългогодишен партньор е проф. Донка Байкова. Самата тя, освен че е изключителен специалист, е и преподавател, създаващ новите кадри в сферата на здравословното хранене и с това е още по-ценна за нашата браншова организация. Проф. Байкова споделя, че хлябът трябва да присъства във всяко хранене на човека. Въпросът за дозата е въпрос на мерна единица за всеки от нас. Всички ние споделяме средиземноморския тип хранене, според който трябва да потребяваме преди всичко пшенични и зърнени храни, произведени и създадени с труда на нашите сънародници. А България е била някога част от житницата на Римската империя. България е основен фактор в производството на пшеница на Балканския полуостров. Качеството на българската пшеница всъщност е легитимният документ, който й позволява тя да се търгува на капризни пазари, каквито са арабските. При българската пшеница няма ГМО, няма замърсяване на почвата, няма вредни съставки. И ако някой специалист по храненето се опитва да ни убеди в обратното и ни препоръчва култури като киноа, чия и разни други екзотични и невъзможни за отглеждане в нашия климатичен пояс култури, считайте, че зад тези му прокламации обикновено стоят сериозни финансови интереси.
Не бива и да забравяме, че храната е най-вкусна, когато е споделена. Че усещането за семейство започва от трапезата. От разчупването на хляба, в което има толкова традиция, толкова спомени, толкова здраве и в същото време толкова пожелания за добро, за човещина и за утрешния ден.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай