Митниците канят фирми от мехатрониката на среща за нелегалния внос
Нова програма за стимулиране на иновациите за 107 млн. лева ще тръгне до края на година. Това заяви заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов на форума "Да! на електрониката и електротехниката", организиран от в. Стандарт в партньорство в асоциацията от бранша. Оперативната програма за иновации и конкурентноспособност е един от важните ни инструменти и досега имаме сключени 125 договора за 65,3 млн.лв., а преди дни се отвори нова програма за насърчаване на предприемачите, добави Борисов. Той обясни пред шефовете на повече от 30 фирми от отрасъла електроника и електротехника, че вече са променени на 100 режима и припомни, че вече е готов законът за дуалното обучение, който е писан съвместно с бизнеса и предстои внасянето му в парламента.
Под 2% е безработицата за младите инженери в ЕС. Тези кадри са много търсени и намират отлична реализация, каза още Борисов. Студентите от тези специалности у нас са 7 394, а средната заплата след завършването им е между 1300 и 1400 лева. Това е добър старт и доста над средното за страната.
Над 35 000 души работят в сектора у нас, а добавената стойност, която дава индустрията, е 8%, каза още заместник-министърът. През 2017 г. е отчетен до 14% ръст на износа. Индексът на промишленото производство нараства спрямо 2015 г. с 39%, а оборотът с 54 на сто в един от подсекторите на електрониката и електротехниката. Тази индустрия се развива много добре, затова държавата трябва да направи всичко възможно за подпомагането й, добави Борисов.
Той припомни, че сега е преломен момент, който трябва да се използва. Глобалната икономика е във възход и 2018 г. ще бъде една от най-добрите години след кризата. Глобален проблем е навлизащата дигитализация, но това може да бъде носител на процеси за иновации на фирмите. Затова ни е нужна сигурност, а не търговски войни, каза още Борисов.
Според него в момента у нас има засилен инвеститорски интерес. За 1 г. са дадени сертификат клас А за инвеститори на 9 проекта за 200 млн. евро, които разкриват 4400 работни места.
Въпреки успехите на бранша, мехатрониката, която включва електротехниката и електрониката, е недооценена у нас, каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Заради българския нихилизъм или невежество, инженерната индустрия няма това място, което й се полага. Като принос за БВП у нас тя е далеч над средния европейски процент, но ние нямаме министерство, за разлика от туризма или транспорта, не си правим закони и почти не ползваме бюджетно финансиране, каза още Велев. Според него, най-важното, което може държавата да направи, са кадрите. Работим с МОН за средното и висшето образование, чието качество е под всякаква критика.
Бизнесът се оплаква и от внос на некачествени изделия от трети страни, които не отговарят на техническите изисквания. "По отношение на изделията, които отиват в магазините, има надзор на пазара. Но редица продукти отиват направо в строителството. Например внасят се алуминиеви кабели, които се продават за медни, като цената им е 3 пъти по-висока. Те не само, че не са подходящи, но са и направо бомба със закъснител", каза Нено Джеврев, изпълнителен директор на "Гама кабел" - Смолян. За да се спре тази практика е нужно по-тясно сътрудничество на Агенция "Митници" с експерти от браншовата камара, каза шефът на браншовата асоциацияЯ Румен Атанасов.
Ще продължим темата в работна среща. На разположение сме на бизнеса, заедно с други институции, да се направи корекция на вноса, заяви Иван Димитров, директор на дирекция в Агенция "Митници".
По 8 деца ще учат в
защитени паралелки
Да върнат професионалните школа към министерствата, зове Димитър Манолов
Излезе наредбата, с която ще бъдат създавани защитени паралелки, където ще могат да учат и по осем деца, вместо стандартния брой 18. Това заяви експертът в диреция "Професионално образование" в МОН Чавдар Здравков. Тези паралелки ще бъдат и допълнително финансирани от държавата. Готов е и списъкът на министерството с професиите, в които се очаква недостиг на кадри и които също ще получат повече средства, добави Здравков. Стартира и проектът "Ученически практики" с пари от Брюксел, който ще позволи на абитуриентите да наваксат познанията си, като при това получават и стипендии.
Лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов пък настоя професионалните гимназии да бъдат не под шапката на МОН, а да бъдат върнати към съответните браншови министерства. "Както навремето земеделските техникуми бяха към министерството на земеделието например, редно е самите ведомства да определят нуждата си от кадри", допълни той. В момента професионалното образование е под ръководството на МОН заедно с общото образование и, според него, е "доведеното дете" на образователната система. Системата "Парите следват ученика" унищожи образователната система и всички директори лъжат детето в колко елитно училище отива", допълни той.
"Навремето първото, което с удоволствие унищожихме, е обучението в заводи и цехове чрез така наречените ПУЦ-ове, и сега го възстановяваме чрез дуално обучение. Вземаме акъл от хора, които са се учили от нас навмремето", каза Манолов. Според него не може всеки местен велможа да си прави университет в родния град. "Нека да спрем да произвеждаме посредственици с дипломи", допълни той.
Гимназиите нямат база и лектори- инженери
В професионалните гимназии огромният проблем е, че липсват добре подготвени инженери, които да обучават децата. Това каза Филип Филипов, директор на Професионалната гимназия по енергетика и автоматика по време на дискусията. Много сериозен е и проблемът с материалната база, за което търсим подкрепа от бизнеса, допълни той. Според него за приема в професионални училища много често пречи и стереотипната нагласа на родителите, че "нашето дете няма да учи в професионално училище, защото трябва да замине в чужбина".
Според директора трябва да има по-тясна връзка между бизнеса и училището. Иначе се получава парадокс, излизат цели паралелки, а фирмите, които търсят млади специалисти, не могат да ги назначат.
Отпадат 1/3 от студентите
Търсим по-тесни контакти с бизнеса, за да може той да ни каже какви специалисти му трябват, заяви проф. Емил Манолов, декан на Факултет по електронна техника и технологии в Технически университет в София. По неговите думи, ако фирмите предварително заявят какви кадри са им нужни за конкретни дейности, ще бъде по-лесно да бъдат подготвени, тъй като иначе факултетът дава по-широка квалификация. Има проблем и с това, че от средното образование идват недобре подготвени студенти. Обикновено на година се приемат 120, но една трета отпадат. Част от тях го правят, защото не са добре подготвени да се справят с материала, а другите - по финансови причини. Част от предметите се изучават, само защото преди 20 години са били включени в наредба, обнародвана в "Държавен вестник".
Изчезващите професии: Юристи,
икономисти, шофьори и строители
Икономисти, юристи, шофьори и строители са сред професиите, които ще изчезнат в следващите години. Това сочи проучване на "Майкрософт, цитирано от Ани Делибашева, директор на дирекция в Агенцията по заетостта.
По думите й, това трябва да имат предвид родителите, които насочват децата си към избор на професия. Делибашева заяви, че от Агенцията са страртирали пилотно проучване за потребностите на бизнеса. То обаче показало, че фирмите имат проблем със заявките за обучение. "Бизнесът трябва да знае какви технологии ще въведе през следващите 10 г., за да е наясно какви кадри ще му трябват", каза Делибашева. По думите й в Агенцията по заетостта се наблюдава увеличение в регистрациите на хора, които искат да сменят квалификацията си. 44% от желаещите да сменят професията си са със средно образование, а 11% - с висше. "Работодателите не се интересуват от дипломите, а от уменията, които един служител може да покаже още в първия ден на работа", каза още Делибашева.
Готвим и дискусия за ВПК
Специална дискусия за проблемите на веоннопромишления комплекс ще бъде направена в следващите месеци, обяви главният редактор на Стандарт Славка Бозукова. На нея ще бъдат обсъдени както проблемите с липсата на кадри, така и предстоящите търгове за над 1,4 млрд.лв. от Министерството на отбраната. Зам. министърът на икономиката Лъчезар Борисов и шефът на АИКБ Васил Велев потвърдиха участие, както и много от присъстващите на вчерашния форум фирми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
