16:45 ч.

18.04.17

8 мин.

0

0

0

България 1-ва по макроикономика, но последна по социално развитие

от редактор |

България 1-ва по макроикономика, но последна по социално развитие

България е първа по макроикономически показатели, но последна по социално развитие. Това се посочва в анализ на БСК, в който България се сравнява с Румъния, Словакия, Унгария, Македония и Сърбия на база на данните за промените, настъпили в България след приемането ни за член на ЕС. В общата класация по-добре се от нас се представят Унгария, Словакия и Македония, Румъния има същата оценка като България, а по-лоши резултати има само Сърбия.



В класацията на държавите по отделните показатели в социалната сфера най-добре се представят Унгария и Словакия, които споделят първото място, следвани от Македония. Румъния е на трета позиция, Сърбия –на четвърта, а в с най-негативни резултати е България.


БВП, производителност на труда


От изследваните държави най-висок ръст на БВП (по PPS-паритет на покупателната способност) на глава от населението за 10 години отчита Румъния (52% - от 10,7 на 16,3 хил. евро), следвана от Словакия (28% - от 17,4 на 22,3 хил. евро), България (27% - от 10,7 на 13,6 хил. евро), Унгария (25% - от 15,7 на 19,7 хил. евро) и Сърбия (24% - от 8,5 на 10,5 хил. евро). Номинално най-висок БВП на глава от населението има Словакия (22,2 хил. евро), а България с 13,6 хил. евро БВП на глава от населението по PPS е в по-добра позиция само от Сърбия (10,5 хил. евро) и Македония (10,1 хил. евро).

Номиналната производителност на труда (по PPS) в България е 44,4% спрямо тази в ЕС и е най-ниска спрямо останалите държави, включени в проучването. Най-близка до средноевропейската производителност на труда има Словакия (83%), следвана от Унгария (70%) и Румъния (59%). С най-бързи темпове расте производителността на труда в Румъния, където спрямо 2007 г. е отбелязан ръст от 40%. В България за същия период производителността на труда е нараснала с 16%, в Словакия – с 9%, а в Унгария – с 6%.

Цената на труда в България е най-ниска спрямо останалите изследвани държави, но нараства най-бързо. Спрямо 2007 г. тя е нараснала със 158%, докато в Словакия ръстът е 137%, в Румъния – 119%, а в Унгария - 96%. Средно за ЕС28 цената на труда е нараснала със 116% спрямо 2007 г.

Продължителността на трудовия живот в България се е увеличила с 2% при средно 4% за ЕС 28. По темп на продължителност на трудовия живот България е с най-слаб резултат спрямо останалите изследвани държави. В Унгария продължителността на трудовия живот е нараснала с 14%, в Словакия – с 5%, а в Румъния и Македония – с 3%. Най-дълго работят словенците (33,5 г.), а най-малко – македонците (31,2 г.). Румънците работят средно по 32,8 г., унгарците – 32,6 г., а българите – 32,1 г.


7% по-малко са работните места в България спрямо 2007 г. В Румъния намалението е с 4%, а в Словакия – 3%. В Унгария е налице 5% ръст на броя на работните места, а в Македония – 7%.


С 27% са се увеличили заетите работни места за специалисти, с 24% - за законодатели и висши ръководители, а с 1% - за административни работници. За всички останали категории работници и служители броят на заетите работни места намалява, като най-осезаемо е намалението при селскостопанските работници (-26%) и занаятчиите (-23%). Най-слабо е намалението на заетите работни места за сервизни работници и заети в търговията (-3%). Заетите работни места за неквалифицирани работници са намалели с 18%, а за техници и приложни специалисти, както и за оператори на машини – с по 17%.

Делът на заетите на възраст 15-64 в България се увеличава едва с 2%, докато в Македония увеличението е 17%, в Унгария - 12%, а в Румъния и Словакия, съответно 4 и 3%.

С 8% намалява броят на заетите лица в България при средно 1% намаление за ЕС28. Също 8% по-малко са заетите в Румъния, докато Унгария и Словакия са със стойности, почти равни на средноевропейските – 1-2%.

В България броят на безработните се увеличава с 26% – от 242 хил. души през 2007 г. на 305 хил. души през 2015 г. Увеличение е налице и като дял от населението (от 4.0 на 5,5%), и като дял от активното население (от 6,9 на 9,2%). От останалите държави, включени в проучването, най-висока безработица поддържа Словакия – 7% през 2007 г. и 7,3% през 2015 г., като дял от цялото население, а като дял от активното население, съответно –
11,2 (2007 г.) и 11,5% (2015 г.). В Унгария делът на безработните в активното население намалява от 7,4 на 6,8%, а делът в общото население остава непроменен (4,1%).


Делът на продължително безработните у нас остава много по-висок от средния за ЕС28. Спрямо 2007 г. делът на продължително безработните в активното население в България се увеличава от 4 на 5,6%. За същия период средно за ЕС28 нарастването е от 3 на 4,5%. Всички останали държави, включени в изследването, отбелязват подобрение по този показател, като регистрират намаление, както следва: Румъния – от 3,2 на 3%, Словакия –
от 8,4 на 7,6%, Унгария – от 3,5 на 3,1%. Като процент от безработните, продължително безработните у нас са над 61% при средно за ЕС28 48%. В Румъния 44% от безработните са продължително безработни, в Унгария – 46%, а в Словакия – 66%.


Държавни финанси


Държавният дълг нараства във всички страни. За ЕС28 този ръст е с 67% или, изразено в процент от БВП, повишението е с 27,5 пр.п. (от 57,5% на 85%). Най-силно е увеличена задлъжнялостта на Румъния – 4 пъти (от 15 млрд. евро през 2007 на 60 млрд. евро през 2015 г.), следвана от Словакия – 2.4 пъти (от 17 млрд.
евро през 2007 на 41 млрд. евро през 2015 г.) и България – 2.2 пъти (от 5 млрд. евро през 2007 г. на 12 млрд. евро през 2015 г.). Най-малко е нарастването на дълга в Унгария –1.2 пъти (от 66 млрд. евро през 2007 г. на 80 млрд. евро през 2015 г.), въпреки че той е значителен като обем и изразен като дял от БВП е 74.7%.

Бюджетен дефицит: През 2007 г. България е единствената от анализираните държави, която има бюджетен излишък в размер на 1,1% от БВП. През 2015 г. всички държави са с бюджетен дефицит, като най-малък е той в Румъния (-
0,8%), следвана от Унгария (-1,6%), България (-1,7%) и Словакия (-2,7%).

Данъците върху потреблението като % от БВП са най-високи в Унгария (15,7%) и в България (14,9%) при средно за ЕС28 11,2%. В Румъния са 12,8%, а в Словакия – 9,5%. Като процент от всички данъци, данъците върху потреблението са най-високи в България (53,3%), следвана от Румъния (45,1%), Унгария (40%) и Словакия (33,4%) при средно за ЕС28 28,5%. Спрямо 2007 г. данъците върху потреблението в България и в Словакия намаляват с около 1,5 пр.п., а в останалите държави се увеличават с по 1 пр.п.

Данъците върху труда като % от БВП в България са най-ниски (9,2%) при средно за ЕС28 20,1%.
Най- високо е облагането на труда в Унгария (18,2%), следвана от Словакия (12,8%) и Румъния (11,3%).


И като процент от всички данъци, данъците върху труда в България са най-малко (32,9%) при среден дял за ЕС28 51%. В Унгария делът на данъците върху труда в общото данъчно облагане е 46,4%, в Словакия – 45,4%, а в Румъния – 40%. Спрямо 2007 г. данъците върху труда у нас намаляват с 1,2 пр.п., в Унгария – с 1,9 пр. п., в Румъния – с 0,5 пр.п., а в Словакия се увеличават с 0,9 пр.п. Средно за ЕС28 е налице ръст на данъците върху труда с 1 пр.п.


Демография


Населението на България намалява с 5%, докато това на ЕС28 нараства с 2%. Съпоставими с България са тенденциите и в останалите държави, включени в изследването, с изключение на Словакия и Македония, където се отчита ръст на населението с по 1%.

Прогнозата е до 2080 г. българските граждани да намалеят с 31% спрямо 2016 г., при очаквания населението на ЕС28 да нарасне с 2%. По този показател страната ни е на последно място сред изследваните държави, за които очакванията са за намаление на населението между 12 (Унгария) и 29 (Словакия) процента.

Средната възраст на българските граждани нараства с 4% при ръст в ЕС28 от 6%. По този показател от изследваните държави най-добри резултати има Румъния, където средната възраст е нараснала с 10%.

В България активното население на възраст 15-24 г. намалява с 38% след 2007 г. В Румъния намалението е с 30%, в Словакия – с 29%, а в Македония – с 21%. От разглежданите държави единствено в Унгария е налице ръст (7%) на броя на младите хора.

Почти 10 пъти е нараснала нетната емиграция у нас (от 2 958 души през 2007 г. на 28 727 души през 2014 г.), докато в Румъния е намаляла наполовина (от 303 800 през 2007 г. на 172 871 през 2014 г.). С близък до резултата на България е Унгария, а в Словакия ръстът е два пъти. И като процент от населението, броят на емигрантите от България е нараснал десет пъти – от 0.04% през 2007 г. на 0.4% през 2014 г.
В Румъния от 1,45% през 2007 г. емиграцията намалява до 0,9% от населението през 2014 г.

България е лидер в негативната класация за коефициент на възрастова зависимост (% на възрастното население спрямо населението в трудоспособна възраст). От 2007 г. досега коефициентът е нараснал със 7 пункта при средно 4 пункта ръст за ЕС28. В същото време, в Македония и Сърбия е налице подобряване или запазване на нивото по този показател. В Унгария и Словакия коефициентът нараства с два пункта, а в Румъния – с три.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент