Неизвестният Никола Сукманджиев от Малта предлага 5 млрд. лева, иска помощ от държавата
София. Фалитът на КТБ се отлага. Решението на БНБ да вземе лиценза на банката на Цветан Василев и да поиска от съда да я обяви в несъстоятелност трябваше да бъде обявено в четвъртък. То ще се забави с няколко дни, макар че квесторите са готови с документите, а в момента тече повторна проверка на всички данни, посочени в доклада. Фалитът обаче може да бъде обявен в петък или понеделник.
Причината за отлагането е появата на мистериозен инвеститор. На 3 ноември в БНБ е подадено писмо с входящ номер, в което се заявява, че група инвеститори са готови да извадят 5,2 млрд. лева за КТБ и дори се водят преговори за привличане на голяма международна банка. Новите инвеститори настояват и за държавна подкрепа. Инициаторът на консорциума, подал офертата, е Никола Сукманджиев, съобщиха в понеделник сайтовете Money.bg и News.bg. От справка в интернет става ясно, че Сукманджиев получил образованието си в Малта и живее там, както и че е почетен консул на островната държава в Русия. В банковите и инвеститорските среди обаче е непознат. Не са чували за него и българските дипломати, стана ясно след проверка на "Стандарт" на най-високо ниво.
Да се разгледа тази оферта, призоваха от Комитета за защита на финансовата и банковата стабилност в България. В писмото обаче няма конкретни предложения, нито са посочени по-нататъшни предложения за действия в посока оздравяване на Корпоративна. То не съдържа конкретни ангажименти и няма необходимите атрибути на официален документ, заяви за "Стандарт" източник, пожелал анонимност.
Междувременно вложители в затворената КТБ обявиха, че ще наемат международна фирма, която да разследва защо липсват активите на банката. Според одиторския доклад в КТБ се губят 4.2 млрд. лв. Вложителите от две седмици водели разговори с компанията CCI, известна с проследяване на финансови потоци в световен мащаб, съобщи Божидар Томалевски, председател на политическа партия "Другата България". Адвокатът Александър Пелев, представител на компанията за България, каза, че нейните основатели са бивши служители в тайните служби на Израел и САЩ и че от няколко години правят подобни разследвания на капитали - както чрез физическо проследяване, така и чрез проучване на скрита за обикновените потребители информация в интернет. Все още обаче договор за наемане на компанията нямало, тъй като не е ясно как ще й бъде платено, след като средствата на вложителите са блокирани в КТБ.
Томалевски, заяви, че ще ангажира всички юристи и експерти на формацията, за да бъде заведена колективна жалба на вложителите до Европейския съд в Страсбург за това, че на хората цели пет месеца им е отказан достъп до парите им.
Международни кредитори на КТБ, които са предоставили на банката облигационен заем, пък предупредиха с писмо властите, че фалитът й ще струва по-скъпо от оздравяването заради редицата съдебни дела, които ще бъдат заведени и ще се водят с години. Това съобщи Ройтерс. КТБ трябваше да се разплати окончателно по деноминираните в долари нейни облигации с падеж през август, чийто първоначален размер беше за 150 млн. долара. Сега кредиторите, сред които са облигационери от САЩ, европейски хеджфондове и финансови институции, обвиняват БНБ в противоречиви изявления относно здравето на КТБ, както и за небрежност или умишлена измама относно степента на проблемите в банката. Те призоваха да бъде преразгледана офертата на консорциума между австрийската ЕПИК, Оманския фонд и лондонската компания "Джемп Корп", която бе отхвърлена в края на миналата седмица от БНБ и парламента като несъстоятелна.
Не сме искали банков надзор от Европа
Досега в Европейската централна банка не е получено дори уведомление, че България има намерение да се присъедини към Единния надзорен механизъм (ЕНМ). Това е заявил председателят на Надзорния съвет на ЕНМ Даниел Нуи по време на изслушване в икономическата комисия на Европейския парламент. Той е отговорил на въпрос на евродепутатката от ГЕРБ Ева Паунова дали са провеждани вече двустранни срещи и готова ли е ЕЦБ да окаже съдействие за подготвяне на промени в банковото законодателство на България за присъединяването й към механизма. ЕЦБ следи внимателно случващото се в България, посочил Нуи и изтъкнал необходимите процедурни стъпки за присъединяването на България към единния надзорен механизъм. "Първата стъпка е изпращането на официално уведомление поне 5 месеца преди желаната дата за присъединяване. Досега не сме получили подобно уведомление, но ние сме готови да сътрудничим на колегите от България при необходимост. В случай, че са провеждани някакви срещи на този етап, мога да кажа, че те са били само неформални", подчертал Нуи. Решението страната ни да влезе в банковия съюз и да бъде включена към надзора на ЕЦБ бе оповестено след срещата при президента на политическите сили, които търсеха варианти за решаване на казуса КТБ и за запазването на доверието в банковата ни система.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
