Върви балканска битка за газов хъб

Върви балканска битка за газов хъб | StandartNews.com

Как ще се отрази на България решението на "Газпром" да демонтира част от тръбите на своя територия, които трябваше да доставят газ първо за "Южен", а сега - за "Турски поток"? Как ще повлияе то на идеята за изграждане на газовия хъб "Балкан" край Варна? За отговор на тези и други актуални въпроси се обърнахме към газовия експерт инж. Христо Казанджиев от Българския енергиен и минен форум.

- Г-н Казанджиев, как ще се отрази на България решението на "Газпром" да демонтира част от
тръбите на своя територия, които трябваше да доставят газ първо за "Южен", а след това - за "Турски поток"?
- Анонсирането на решението на "Газпром" да демонтира или замрази част от тръбите и оборудването по "Южния газов коридор", изграждан в Русия, няма да повлияе на проекта "Турски поток", изграждан в две тръби. Още през 2012 г. Русия обяви инициатива си за изграждането на "Южен газов коридор", по който планираше да доставя газ първо чрез "Южен поток" в България, а след това - чрез "Турски поток" - за цяла Югоизточна Европа. Проектът се състои от два лъча. Единият започваше от компресорна станция "Писаревская" и стига до компресорна станция "Руская". Това е клонът, който върви покрай Украйна - условно можем да го наречем западен клон. Другият е източният клон, който започва от компресорна станция "Починки" и отново стига до "Руская". Предмет на демонтажа сега е източният клон, който започва източно от Москва, върви по поречието на Волга и свива към черноморския бряг.
Всъщност няма нищо обезпокоително в това решение на "Газпром" да демонтира или замрази този клон. Това, което досега беше заявено от руснаците за реализацията на "Турски поток", няма да бъде засегнато, стига да бъде решен въпросът с изграждането на планираните газопроводи през България. Що се отнася до самия "Турски поток" във вариант една тръба - той вече се реализира по дъното на Черно море и през 2019 г. се очаква да завърши на турското черноморско крайбрежие.

- Турция обаче до момента не дава разрешение да се строи на тяхната суша втора тръба?
- В Турция ще има две тръби, които в района на Лозенград ще се свържат с националната газопреносна система на Турция и оттам могат да завият към България и към Истанбул. Очевидно вървят преговори как, по какъв начин и в какво съотношение ще бъде изграден тази втора тръба. Иначе проектът засега върви съгласно обявения от "Газпром" график. А дали и кога ще бъде изпълнен неговият капацитет е въпрос на необозримото бъдеще.
Очевидно е вече, че ще бъде реализиран съкратеният вариант от 31.5 млрд. куб. м. с две тръби. Всъщност, ако си спомним - това беше и първоначално обявеният капацитет и на проекта "Южен поток". Тази цифра е записана в междуправителственото споразумение от 2007-2008 г. Впоследствие капацитетът на "Южен поток" беше увеличен на 63 млрд., но това беше едностранна декларация от "Газпром" и за тази цифра няма конкретна договореност. Така че всичко, което се изговори около прекратяването на проекта, е несъстоятелно.

- Т.е. не зависи от ЕС дали ще даде гаранции за продажбата на по-големи количества синьо гориво на Запад? Не зависи и от различните варианти за изграждане на "Северен поток-2"?
- Не, не мисля, че "Турски поток" ще се развие в някакви по-големи капацитети. Той ще бъде от порядъка, анонсиран от "Газпром" до този момент. Към това включвам и втора тръба, която да завие през България към Сърбия до Австрия.

- Има ли опасност, ако "Турски поток" остане с една тръба, всички количества газ от него да останат в южната ни съседка?
- Дори и "Турски поток" да остане само с една тръба, пак остава един значителен капацитет в тази тръба от 3-3,5 млрд. куб. метра, който може да бъде насочен към България, Гърция или Македония.

- Това в каква позиция поставя идеята за газовия хъб "Балкан"? България трябва де се явява вече като търговец, а не транзитьор?
- Хъб "Балкан" винаги е бил една фикция, независимо от политическите декларация на управляващата партия. Това е така, защото на практика ние няма откъде да купуваме природен газ, за да го препродаваме. Всеки се стреми да купува директно природния газ.

- Няма ли да можем да го купуваме на българо-турската граница?
- Както виждате и сега руският природен газ минава транзит през България и тази ситуация е в съответствие с руските пазарни правила. Русия винаги е следвала стратегията си за директен достъп до потребителите, а не чрез посредници. Третият енергиен пакет на ЕС не противоречи на доставките на газ директно до потребителите с точка на доставка Баумгартен. Местните големи потребители имат начини да преодолеят някои спънки.
Проблемът е, че България няма други източници на природен газ, на които да разчита, и второ - не разработва собствени източници, независимо от това, което се декларира и очаква от проучванията в Черно море. На сушата има потенциал, който съвсем съзнателно е блокиран.
В Румъния например съществуват много по-благоприятни условия за създаване на газов хъб, отколкото в България - едно, заради наличието на местен добив, второ, заради потенциала за добив в Черно море, който ще започне да се реализира от 2019 г. Това, което у нас се планира, е румънският природен газ да минава през България за хъба Баумгартен в Австрия. В Турция нещата също отиват към по-благоприятни условия за създаване на хъб. Впрочем всички страни от региона тиражират намеренията си да създадат хъбове - Турция, Гърция, Румъния, стига да съществуват необходимите предпоставки. България за съжаление, никога не е имала тези предпоставки. Концепцията за газов хъб разчиташе на доставки от Румъния, от "Южен поток", от местен добив на 2 млрд. куб. метра. Към настоящия момент нищо от планираното обаче не се случи. Напротив, нещата отиват в съвсем друга посока - хъб "Балкан" се измества от България в Турция. Така че всички политически напъни се осъществяват без необходимата пазарна и техническа готовност.

- Това ли е причината за забавяне на проекта за интерконектор с Турция?
- Интерконекторът с Турция все още не е започнал да се реализира, лично аз не знам дали има и проект за него, освен съществуващите газопроводи, които притежават огромен капацитет и които могат да се използват като междусистемна връзка. Така че изграждането на самостоятелна междусистемна връзка между нашата и турската системи считам като твърде трудно. След модернизацията на компресорна станция "Странджа" тези газопроводи са реверсивни и по тях България може да доставя газ в големи обеми. Големият проблем е гръцката връзка, но тя е така структурирана, че да не стане. Така че тук възниква големия проблем защо България прави всичко възможно да не си осигури различни източници на природен газ, освен руския.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай