Може да се развива години наред без да бъде хванат, казва Д-р Петър Кътев
"Ако не искаш да бъдеш наковалня, трябва да бъдеш чук". Тези, които познават историята, вероятно помнят много добре тези думи, а и със сигурност знаят на кого принадлежат. За по-младото поколение ще кажем, че те са на Георги Димитров, за който повече информация могат да намерят в Гугъл.
Обръщаме внимание на този човек, не заради друго, а защото въпреки всичко това е един българин, за чийто живот и дела нашите деца четат в учебниците. Искаме или не искаме, харесва ли ни или не, той е част от българската история. Присещаме се него и заради забележителната му смелост, с която сам се защитава през целия Лайпцигски процес от 1933 г. В затвора „Моабит" много преди Димитров е излежавал присъдата си Хитлер (явно някои затвори по света са ковачници за свръх политици, а може би и диктатори).
Но нека си припомним най-емблематичните думи на Димитров: „Aз се отнасям сериозно към съда и не мога да оставя без възражение всичко което се каза тук. Мен ме обиждаха как ли не, това за мен е безразлично, но във връзка с мен наричаха и българския народ „див и варварски". ....„във „варварска" България светите братя Кирил и Методий, създадоха и разпространиха древно-българската писменост. Българският народ с всички сили и с всичкото си упорство се бореше против чуждото иго. Затова аз протестирам против нападките върху българския народ. Аз нямам основание да се срамувам, че съм българин...".
Този човек в един от най-тежките моменти от живота си предпочита да брани името на своя народ, а не своето. Днес такова поведение е рядкост. Сега предпочитаме да нападаме хората, както и когато ни скимне, но без да си даваме сметка, че важен е не произходът, класата и прочие, а принципите и начинът, по който се отстояват.
Много е важно да се научим да не съдим и омаскаряваме околните безпричинно, а да се стремим да излечем от тях положителните им качества. Това би ни било в пъти по-голяма полза, отколкото да губим ценно време в „сеене" на зловещи настроения. Така или иначе умишленото противопоставяне не е довело до нищо добро. Погледнете само какво ни се случва в момента. Сегашната ситуация в световен мащаб надминава по жестокост всичките преживяни световни войни. Но тази дали ще успее? Би трябвало да се учим от грешките на другите, а не да ги повтаряме. Ние обичаме да критикуваме яростно чуждите „фалове" и след известно време да направим същите. Парадоксално, но факт.
Казва се, че „един човек трябва да изяде една фурна с хляб, за да опознае този до него". А какво ли трябва да направи същия, за да проумее и оцени щастието да си здрав? Вероятно в случая яденето на хляб няма да се сведе до една фурна, а до цял завод.
Хубаво да си припомним, че здравето е единственото нещо, над което имаме контрол и изцяло зависи от личните ни действия. По този повод обръщаме внимание на една диагноза, която от срам да не се разбере, че някой я има води до неописуемо тежки и провалени съдби – сифилисът. Полово предавано, инфекциозно заболяване, причинено от Treponema pallidum.
Тази бактерия води до инфекция, когато попадне в организма през открита рана или мукузни мембрани, обикновено на гениталиите. Сифилисът най-често се предава чрез сексуален контакт, въпреки че може да се „лепне" и по други начини. Преди откриването на Treponema pallidum като етиологичен агент, произходът на заболяването е бил обект на множество дебати.
Treponema Pallidum е бактерия от рода Spirochaets, семейство Spirochaetaceae. Към момента съществуват поне три по-известни вида, причиняващи заболявания при човека: Treponema pertenue (фрамбезия), Treponema carateum (пинта) и Treponema pallidum endemicum (беджел). Но те се предават чрез директен контакт с инфектиран индивид.
Признаците и симптомите на сифилиса зависят изцяло от това, в коя от четирите фази се намира той. Различаваме първичен, вторичен, латентен или третичен вариант на болестта. При първата обикновено се наблюдава появата на единичен шанкър. Вторичният сифилис се характеризира с обриви по цялото тяло. При латентният въобще може да липсват симптоми или същите да са много слаби. Третичният, за който е обичайна появата на сифилистични гуми, може да се прояви с неврологични или сърдечни симптоми.
Важно е да подчертаем, че сифилисът си е спечелил прозвището „големият имитатор", заради системните си атипични проявления. Става дума за разнообразни симптоми, имитиращи други болести. Заболяването може да се развива години наред и ако не се диагностицира и лекува навреме, нанася тежки поражения върху организма. Поради тази причина „хващането" му е от изключителна важност.
Въпрос 1: Как се разпознава вродения сифилис ?
2/3 от заразените се раждат без симптоми
Както много други диагнози, така и сифилисът има способността да се предава от бременна жена на плода й. Когато това се случи вече е налице случай на вроден сифилис (някои велики диктатори са били именно с такава диагноза- ). Статистиката в това отношение сочи, че около 2/3 от заразените се раждат без симптоми. Такива се развиват в последствие и включват хепатоспленомегалия, обриви, треска, невросифилис и пневмонитис. Важно е да се отбележи, че когато става дума за „прясна" инфекция, вероятността за предаване на болестта от майка на новородено е по-голяма, отколкото ако е налична такава в напреднал стадий. Различаваме ранен сифилис в детска възраст, такъв на плода и кърмачето. При наличие на ранна инфекция и съответно заразяване на плода в първите месеци през бременността, органите на плода не мога да се развият, а това води до раждане на мъртво бебе. Сифилисът на кърмачето се появява няколко месеца след раждането. Тогава около устата, дланите и ходилата на бебето се наблюдават образувания подобни на кожните сифилиди. Налични са и силни нарушения в костната система, увредени вътрешни органи, анемия. 3 до 4 години след раждането се развива така нареченият сифилис на детската възраст. За него са характерни кожни промени, наподобяващи тези при вторичен сифилис, патологични промени в дългите кости, засегнати са черен дроб, очи, далак, тестиси и др. Що се касае до късния вроден сифилис, то той започва в пубертета, като дотогава остава латентен и почти не се забелязва. Пораженията при него са подобни на тези при третичния придобит сифилис – гумозни образувания, изменения в развитието на зъбите, очите, формата на главата и носа. Макар да съществува възможност вътрешните органи да не бъдат засегнати, детето в повечето случаи развива увреждания, като умствена изостаналост, нарушения в координацията и движенията, прогресивна парализа.
Въпрос 2: Какво предизвиква синдром на токсичен шок ?
Имунната ни система може да се обърне срещу нас
Може да се каже, че патогенните микроорганизми са като „многоръкия Шива". Например понякога бактериалните суперагенти могат да превърнат имунните ни клетки в наши врагове. Според съвсем ново проучване, подпопулация от имунни клетки, които обикновено имат задачата да отблъскват патогенни микроорганизми, могат да се обърнат срещу гостоприемника си. Това се случва по време на определени инфекции.
Изследователски екип от Канада в сътрудничество с други такива от Франция, Австралия и САЩ, за първи път откриват, че определени Т – клетки са в състояние да осигурят бърз и силен възпалителен отговор, който може да предизвика тежко увреждане на органи или дори смърт, поради инфекции, които водят до синдром на токсичен шок. Както е добре известно в медицината това е животозастрашаващ възпалителен отговор, предизвикан от токсините на бактериални суперантигени, които се намират и секретират от някои общи бактерии, например от рода Staphylococcus и Streptococcus.
Противоположно на всички приети и обусловани до сега тези, не самата бактерия или нейните токсини, правят токсичния шок толкова фатален, колкото по-скоро свръхестествената възпалителна реакция, задействана и поддържана от имунната ни система. По време на изследването, специалистите се натъкват и на нещо още по-важно. Тъй като клетките реагират на суперантигени, те започват да развиват признаци на изтощение и неучастие в антимикробната защита. Тази "апатия" е възможно да доведе до имуносупресия, която също да има фатални последици, поради завишената чувствителност към вторични опортюнистични инфекции. Възползваме се от контекста, за да вметнем, че при поливалентни инфекции, налични в човешкия организъм, водещи до имунен спад е възможна промяна в стойностите на титъра тип антиген-антитяло, което пък води до фалшив позитивен резултат за някои диагнози, като например сифилисът. Това е и основателната причина, която налага назначаването на специализирани изследвания преди да изпаднем в паника.
Освен всичко друго „изтощението" на имунните клетки по последни проучвания се свързва с популярния синдром на раздразненото черво. За това алармират учени от Южен Австралийски институт по здравеопазване и медицински изследвания. Изследователите попадат за първи път на доказателство, че специфичен тип синдром на раздразнените черва е свързан с изчерпване на имунната система при страдащите от него. Проучването се съсредоточава върху малка извадка от пациенти с различни видове заболявания на раздразненото черво. Проведено е за период от една година, като през него се сравняват кръвните проби на пацинетите преди, по време и след появата на симптомите. Установява се, че всички с преобладаващ синдром на раздразненото черво имат изтощение на Т-клетките. Преведено на по-прост език, нормално активните имунни клетки са по-малко отзивчиви към стимулация, секретират по-малко медиатори и се делят по-малко. Този тип реакция често се наблюдава и при хронични инфекции. Това е важно откритие, тъй като то ще помогне за по-добро разграничение на различните видове синдром на раздразненото черво, което в крайна сметка е ключово за по-правилното диагностициране и лечение на заболяването. И помнете: „Никога не знаеш колко си силен докато не попаднеш в ситуация, в която да бъдеш силен е единственият избор, който имаш."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
