Преди няколко дни майка ми получи решение от ТЕЛК за 100 процента инвалидност. И изведнъж аз се оказах Алиса в страната на чудесата, тоест човекът, който трябва да обикаля куп институции, за да извади документите на един инвалид, за който се предполага, че на практика не може да ходи.
Едва сега си обяснявам защо десетки болни хора не са в състояние да достигнат до институциите, от които се нуждаят. И защо само менте инвалидите могат да се докопат до държавни помощи. След като първо достигнах до областния град /а майка ми не живее в него/, чиновниците ме върнаха, защото майка ми е трябвало да ме упълномощи, за да оправя документите й. След безкрайното търсене на нотариус, който да се съгласи да отиде до една жена, която не може да ходи, най-сетне успях да занеса документите, само за да ми обяснят, че добавката й към пенсията ще бъде изчислена след четири месеца. Евалла, щяла да си ги получи накуп.
В Горна Оряховица ми обясниха, че за проходилка и инвалидна количка трябва да изчакаме около месец. Междувременно майка ми бута стол по коридора, за да може да достигне до банята. Когато най-сетне се добрах до общината с въпрос дали може да й бъде осигурен социален асистент, краткият и ясен отговор на иначе много милата служителка бе "Всички асистенти са заети, чакайте някой от пациентите да умре". Впоследствие се оказа, че преди нас чакат още 50 пациенти, но аз не искам да чакам 50 души да починат, за да осигуря помощ за майка си. Искам институциите да си свършат работата. Аз мога и да платя на асистент, който да й помага, но си представям какво се случва с една жена в напреднала възраст, която няма близки хора и не може дори да направи мъчителното пътешествие до банята, което аз съм преживявала заедно с моята майка.
Впрочем, пак в общината ми споделиха, че дори и лежащо болните, които не могат да се изправят, могат да се надяват само на тричасова социална асистенция, а как се справят през останалото време, си е тяхна работа. Това все пак са нашите родители. Хора, които не са очаквали заболяването да ги извади извън коловоза и да се окажат в положението на пълни инвалиди, които ще тежат на околните. Никой от нас не е застрахован, че един ден няма да се сблъска с подобно заболяване и най-страшното е, че на държавата не й пука. Може би за някои хора съществува само Правителствена болница и нямат представа какво се случва с онези, които чакат пред елементарните лекарски кабинети.
Нищо лично, но майка ми вървя половин час от пейката в коридора до кабинета, в който заседаваше ТЕЛК, и накрая я върнаха за допълнителни документи. А, как заседава ТЕЛК ли - един преглежда, един пише и един гледа и мълчи умно. Поне това успях да видя. Ако някой ден реша да стана менте инвалид, вече знам схемата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
