Казано е, че "всеки намира оправдание за собственото си падение", но в контекста на тази фраза дали се подразбира колко чужди и невинни животи страдат от този субект наречен социално недоразумение. Някой ще зададе въпроса как става това ? Много просто маската – маската на добрия, на човеколюбеца, на човека раздаващ всичко от себе си за изнемогващите, която пада във възможно най-неподходящия момент за същия. То няма лошо, че съществуват такива идоли, само дето милиони българи напуснаха пределите на родината ни, не за да отбият редовната си военна служба /парадокс/, а заради тях. Лошото е, че в реалния живот съществуват Зоровци, само че не с шпаги и коне, а с финансова усмивка, които уж помагат на сироти деца и нещастни майки и хоп ето ти Истанбулската конвенция. Само че за кой? Явно „крадецът вика дръжте крадеца", тъй като историята за хубавата Елена все още чернее и кърви по стотиците хиляди километри от най-хубавите земи, наследници на Атлантида. Може би ще се повторя или потретя със следната фраза: „който не познава историята, не може да управлява бъдещето". Само, че аз познавам много такива имитатори на същата, които го правят супер професионално, но същото не е в полза роду. Някъде се заслушах в една история. Как в момента е модерно науката да проучва дресирането на паяци, и то женски. Това мигновенно ми върна спомените за дресирането на стотици и може би хиляди жени и момичета, в последствие напуснали пределите на нашата държава под формата на модели, манекени и какво ли не.
Един от великите анализатори на човешката статистична психология, недолюбван или не заради възгледите на някои негови почитатели, е Ницше. Присещаме се за него, защото анализът е силната му страна от гледна точка на науката. Той е първият, който обяснява що е това метаморфоза.
Но въпросът към него, ако сега бе между нас, е как един нормален човек се превръща в идиот, как едно умно, генетично създадено момиче става проститутка, как едно общество със стари традиции се изражда в името на някакви пари? И тук ще разясня с няколко изречения за тези, които не са запознати с неговата творба за метаморфозата. Няма по-велика такава, описваща стадиите на развитие в човешката психология, които са три: камила, лъв и дете. И сега да се запитаме какво се случва с един плъх, който ежедневно го тровят, но той въпреки това оцелява? Каква е неговата метаморфоза в живота? Дали би преминал в стадий на камила или би прескочил стадия на лъва и станал дете? Но има и една друга метаморфоза, като в никакъв случай не подценявам уникалната парапсихология на Ницше – става дума за тази на т. нар. приятели. Вероятно това са хората, които най-често преминават през този тип „душевни" промени, и то доста често за огромно съжаление. Заради, което мнозина от нас не един път са се чувствали предадени и излъгани. Но както се разказва в легендата за орела: „За да продължиш да живееш, е необходимо да се промениш. Съществува легенда, че на 40-годишна възраст ноктите на орела стават прекалено гъвкави и дълги – и той не може да хваща с тях плячка. Неговият клюн става твърде извит и дълъг – и не му позволява да се храни. Перата на крилете и гърдите му стават прекалено тежки и гъсти – и му пречат да лети. При това положение орелът е изправен пред избор: или смъртта, или дълъг и болезнен период на промени, продължаващи 150 дни. Той долита до гнездото си, намиращо се на върха на планината и там започва дълго да удря с клюна си в една скала, докато клюнът не се разбие и изпили. Тогава орелът чака, докато не му израсне нов клюн, с който изкълвава ноктите си. Когато му израснат нови нокти, орелът изскубва с тях твърде тежкото оперение на крилете и гърдите. И тогава, след 5 дълги месеца на болки и мъки, с нов клюн, нокти и пера, орелът отново се възражда и може да живее още 30 г. Много често, за да продължим да живеем, трябва да се променяме. Понякога тази промяна се придружава от страхове, болка и съмнения. Ние се избавяме от спомени, навици и остатъци от миналото. Само освобождаването от товара на миналото ще ни позволи да живеем истински, да се наслаждаваме на настоящето и да се подготвим за бъдещето". Тези редове в пълна степен важат не само за живота, но и за здравето на човека. Защото ако реално се замислим, ще разберем, че бъдещето ни зависи в най-голяма степен от него. За жалост при много хора се получава така, че по една или друга причина (дали чисто материална или духовна) те нямат смелост да предприемат решителната крачка, с която да се оттърват от болестта. Друг пък предприемат такава в желанието си да се избавят от „товара", но не стигат до край, защото в последствие така са преценили.
Въпрос 1: Може ли бебе да се роди с малария ?
Майката може да зарази плода още в утробата
Интересно е, че медицината води може би една от най-дългите вековни битки именно с метаморфозата, причинена от болестта в организма. Един от войните, участвал в тази война, е френският биолог и паразитолог Шарл Лаверан, починал на днешната дата, но все пак приживе удостоен с престижната Нобелова награда за физиология и медицина. Основанието светът да го награди с нея е откриването причинителя на маларията. Тя представлява остро инфекциозно заболяване, което се предава чрез ухапване от заразени комари, носители на вътреклетъчни паразити от род Plasmodium. И тъй като в момента настъпва сезонът, в който досадните кръвопийци се развихрят е хубаво да си поговорим малко повече за риска, носещ това заболяване.
Според научно-исторически сведения маларията е покосявала хората още преди около 50 000 години. Най-ранното писмено доказателство за нея датира от 2700 г. пр.н.е. в Китай. Дори се смята, че е една от причините допринесли за упадъка на Римската империя. Но щом едно заболяване е имало силата да унищожи цяла цивилизация, какво й пречи да повтори същото макар и хиляди години по-късно. Симптомите на маларията в началото са силно грипоподбни и включват втрисане, висока температура, изпотяване, болки в ставите и повръщане. На по-късен етап се появяват и хемоглобинурия, увреждане на ретината, треперене, анемия и конвулсии. Последователността, в която се проявяват се нарича малариен пристъп, който се повтаря на определен период от време в строга зависимост от вида на маларията. За хората опасност от развитие на болестта носят паразитите Plasmodium falciparum, Plasmodium vivax, Plasmodium ovale и Plasmodium malariae, причиняващи въпросните различни форми. Макар да се твърди, че заболяването не може да се предаде от човек на човек е известно, че то инфектира плода в утробата на майката (ако тя е носител на диагнозата) и също така го поразява чрез кърмата. Маларията е особено опасна, тъй като може да доведе до кома и в последствие смърт. Поради тази причина е желателно да използваме елементарни методи за превенция, които на първо място включват рутинни изследвания преди и след летния сезон, като паралелно с това прилагаме репеленти.
Въпрос 2: За кого са най-опасни магнитните бури ?
Хипертониците може да получат главоболие и сърцебиене
Но животът и природата не винаги дават възможност да се спасим от опасностите, които ни дебнат почти зад всеки ъгъл. И по-конкретно – няма как да се избавим от влиянието на магнитните бури спрямо човешкия организъм и най-вече върху тези, страдащи от хипертония. Съчетанието на „природното явление" с подобна диагноза е придружено от зачестяване на оплаквания от главоболие, световъртеж, шум в ушите, сърцебиене и сърдечен дискомфорт. Да не говорим, че редица проучвания доказват процентно покачване на смъртни случаи, дължащи се на високо кръвно именно в тези периоди, както и неоспоримия факт за произхода диагнозата, а именно наличието на бактериални инфекции като например стрептококи в гърлото, бронхит и пневмония. Но не само хипертонията има бактериален произход.
Хепатитът също може да бъде причислен към групата заболявания, чийто провокатор са патогените. Не напразно и в медицината се различават толкова много негови разновидности в зависимост от причинителя. В това число и бактериални хепатити причинени от Грам (+) и Грам (-) коки, както и микобактериални форми, перихепатит (дължащ се на хламидия). Само за информация ще кажем, че микобактериите са едни от най-трудните за ликвидиране, защото са силно устойчиви на терапевтичните средства. Тук с голяма степен на резистентност се отличават провокаторите на белодробни инфекции при ХИВ позитивни - M.avium и M.intracellularae, както и M.ulcerans. По този повод нека запомним, че в невидимия за човешкото око свят никога нищо не изглежда такова каквото е. Но както е казал Оскар Уайлд: „Всеки в края на краищата се оказва някой друг"!
P.S. И нека да не забравяме хубавата българска песен, в която се пее: „Даже мен да ме няма на белия свят потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят, потърси ме.."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
