"Мозъкът е нещо чудесно! Иска ми се всички да имаха по един такъв". Това са думи на любимия едноименен герой от популярния сериал "Доктор Хаус". Но понеже аз много го гледах, някак с времето се присетих как много преди появата на този екаранен сюжет обяснявах какъв бяс е хламидията и какво тя причинява на човешкото тяло. Колко време прекарах в едно Районно управление с лаптоп, бъкан с научна информация, за да обяснявам що за чудо е това и да доказвам, че не съм шарлатанин, измислил поредната диагноза с цел усвояване на финанси. Уви, тогава никой не взе на сериозно мисленето ми, дори научният ми ръководител проф. Кацулов, който реши да бъда наказан с последно предупреждение за уволнение от болницата, в която работех. Но ето, че Видовден дойде! И за тези, които искат да знаят какво е причина и следствие в медицината, отдавна са осъзнали каква прокоба е хламидията. Държа да кажа, че съм един от първите, обявили съществуването на тази прокоба, както и лечението й. В момента всички водещи научни среди в целия свят доказват научно и практически, че „съществото" хламидия е в абсолютната основа на стерилитета (а колко пари ненужно даваме, за да докажем, че няма такъв! И какво е бъдещото съществуване в здравословен аспект на експеримента). Всички видове тежки заболявания на дебелото черво, стигащи до улцерозен колит и още по-нелицеприятни диагнози, преминаващи към перихепатита, трансформиращи се до още по-тежки състояния на белия дроб, причинени от хламидия пневмония, провокиращи глухата и слепота, та ако щете дори и деменция, имат общо с хламидията. А косвената връзка между нея и психосоматичния статус на определени люде, наречен предателство, се доказа във времето с моята практика.
Но как хламидията ни „идва на гости"?
Най-вече чрез фалшивия хормон на любовта, наречен "манджа" и финикийски знаци. В основата на трансмисивния процес за това заболяване е желанието за придобиване на неограничена власт и финансов ресурс. Жалко само, че после нито едното, нито другото са в състояние да елиминират „химията" на болестта и последствията от нея в доста дълъг период от време. Но както социалният статус на много от хората не е моногамен, така и инфекциите не са моногамни. И те обичат и търсят разообразието на живота, но за разлика от човека не звършват в болнично отделение, а градират в бъдещето. Все пак нека помним, че всичко зависи от интелекта на гостоприемника и нивото на инфекцията, която е правопропорциална на финансовия статус и алчността при индивида. Същата, която се оказва по-опасна и смъртоносна за здравето от лошата "манджа" и някои носители на редки заболявания. Вярвате или не, но оказва се, че едно от най-смъртоносните животни в света е „нищожният" на пръв поглед комар. Може и да изглежда невъзможно нещо толкова миниатюрно да убива толкова много хора, но е факт, защото световната здравна статистика твърди, че
повече от 2,7 милиона душа по света годишно умират в следствие на инфекциозни заболявания
предизвикани от ухапване от комар. По-голямата част от тези смъртни случаи се дължат на малария. Дори СЗО алармира, че между 300 и 500 милиона случая на същата се появяват всяка година. За това заболяване виновник е женският вид Anopheles. Но не самият комар е този, който убива човека, а маларийният паразит, който носи. Той попада в кръвообращението на индивида след ухапване от насекомото. И макар комарите да са основните разпространители на маларийната инфекция, то те далече не се ограничават само с нея. Други видове болести, причинени от тях, са не по-малко застрашаващите живота – Западнонилската и Денга треска. Първото е заболяване, с което насекомите се сдобиват, кръвосмучейки от заразени птици. То засяга нервната система и подобно на маларията, може да бъде много опасно, особено при хора с понижена имунна система. Денга треската пък сигнализира за присъствието си посредством обриви, непоносими мускулни и ставни болки. Тя може да бъде фатална, ако не се лекува правилно. С времето е доказано, че комарите също така се явяват вектор и на други тежки диагнози (шеговито да наречем туристически бизнес трипер), като чикунгуня, жълта треска, филариоза, туларемия, дирофилариоза, японски енцефалит, енцефалит Сейнт Луис, Зика и много други. Това е така, тъй като комарите се явяват носители на различни по рода си патогени, като тук не е задължително насекомото да е инфектирано с тях. То просто може да се явява носител.
Женският комар в случая е този, който пренася Plasmodium falciparum
Plasmodium malariae, Plasmodium ovale и Plasmodium vivax – протозоите, причиняващи маларията. Известно е също така, че някои други видове от летящите досадници са в състояние да паразитизират в хора или бозайници, използвайки комарите като междинни гостоприемници, в които да снесат яйцата си. Крайният резултат, рефлектиращ върху хомосапиенс, е заболяването миаза. Например бръмбарите от рода Dermatobia hominis прикрепят яйцата си в долната част на комара и когато той влезе в контакт с човек или животно, от телесната топлина на гостоприемника се предизвиква излюпването на ларвите, явяващи се инфекциозен агент. Миазата от своя страна, е доста неприятно заболяване, чиято клинична картина се определя от това къде е локализиран причинителят. В този смисъл в медицинската практика се различава кожна форма на диагнозата, засягаща откритите части на тялото. Тук, в рамките на часове, след като ларвата е попаднала в кожата,
се появават болезнени промени при еритема
На по-късен етап формираните лезии се трансформират в изключително болезнени фурункули. При раневата миаза ситуацията е доста по-различна, тъй като некротичната тъкан, формирана в раната, се явява храна за ларвите. Поради тази причина се стига до невъзможност за зарастване на нараняването, вторични инфекции, силни болки и фебрилитет. Изключително опасно е, когато ларвите попаднат в органите на зрението, тъй като се засягат засягат очите, орбиталните и периорбиталните тъкани. Обичайните клинични признаци при очната миаза, освен болка, са появата на оток на клепача, увеличени лимфни възли, конюнктивит. Миазата може да засегне както носа и ушите, така и урогениталната и чревна системи. Някои видове комари могат да бъдат носители и на паразити от семейство Filarioidea, причиняващи състоянието, наричено "елефантиаза" (лимфатична филариоза), характеризиращо се с подуване на части на тялото. Макар заболяването да се счита за рядкост и за такова, характерно за коренно различни географски ширини от родните, това никак не дава гаранция, че то ще остане там, където е, поради простата причина, носеща името миграция (сексуален нагон и номадско поведение). Все пак да не забравяме, че не ние, хората, сме родоначалници на този акт, а летящите представители на различните по рода си видове. И въпреки, че днес отбелязваме светония ден на вятъра, не трябва да живеем с илюзията, че болестите, които ни поразяват, идват с него. Макар някои проучвания да са доказали, че именно след разрушителни бури рискът от появата на еипидемии е значително по-висок от обичайно. Но болестта на Алцхаймер определено не влиза в групата на идващите по въздуха. Въпреки, че тя още не може да бъде окончателно победена от медицнската наука, за появата й си има логично обяснение. Някои специалисти го наричат „патоген от бактериален произход, други - Токсоплазма гонди – паразит, превръщащ хомосапиенс в агресивен индивид. Жалко само, че за цялата провокирана агресия по света няма как да виним горкия паразит. Но, както е казал Лудвиг Фулда: „За две неща човек не трябва да храни илюзии: че ако стори зло, то ще остане скрито и че ако направи добро, то ще бъде забелязано".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
