В петък България обяви, че няма да гони руски дипломати заради случая с отровения бивш руски шпионин Сергей Скрипал. Това, което забелязваме в последните няколко години в българската външна политика, е избягването на всякакви противоречия с основните геополитически субекти. Т.е. поддържане на отлични отношения с нашите евроатлантически партньори, което, разбира се, е основната ни външнополитическа линия, но също така и стремеж да нямаме конфликти с най-влиятелните геополитически играчи на Балканите – Турция и Русия.
Срещата ЕС-Турция във Варна беше именно плод на тази външна политика. Въпреки много ниската точка на отношенията между Европа и Анкара, премиерът Бойко Борисов успя да запази много добри отношения с президента Реджеп Ердоган. И това в крайна сметка доведе до срещата във Варна. Това, което виждаме в случая с Русия, е подобно. Борисов в нито един момент, откакто е министър-председател, не си позволи остър тон срещу Русия. Нещо повече, дори поддържаше контакт с руския президент и по време на най-тежката криза около анексирането на Крим. Сега, при скандала „Скрипал", на Европейския съвет Борисов дори изрази скептицизъм по случая, търсейки начин да не влиза в конфликт с Москва. Нещо повече, България не се нареди в отбора на страните, които експулсираха руски дипломати, а зае една много по-балансирана позиция. Тя извика посланика си в Русия Бойко Коцев на консултации.
Важно е да се отбележи, че в тази ситуация България
не е изправена пред избор ЕС или Русия
Този избор е направен от страната ни преди десетилетия, когато кандидатствахме за член на съюза. Така че такъв тип дилема не съществува. Въпросът е, че България е особена държава – нейното общество питае положително отношение към Русия. Това е доказвано многократно чрез емпирични изследвания, в това число и на изследователски център „Тренд". Няма никакво съмнение, че за това има исторически, културни, религиозни причини, както и близостта между двата народа. Така че едва ли някой е изненадан от русофилските настроения у нас. В България който обяви ястребска позиция срещу Москва, неминуемо ще претърпи имиджова щета. Защото емоционалната връзка на много от хората с Русия е силна. От друга страна, България е една от най-зависимите в икономическо отношение държави от Русия. Ще дам пример с енергетиката – практически 100 процента от газа, който използваме, е руски. България по-трудно от други държави, които нямат такива зависимости и такива обществени настроения спрямо Русия, може да заема ястребски позиции към Москва. В този смисъл решението на Борисов е изключително точно и правилно – че зае по-балансирана позиция по случая „Скрипал".
Във вътрешнополитически план случаят „Скрипал"
не е поводът, който силно да дели управляващите
И ГЕРБ, и Обединени патриоти практически нямат съществени разлики в позициите. Що се отнася до мнението на Цветан Цветанов, трябва да се отбележи, че той не е заемал друга позиция. Той казва, че трябва да бъдем солидарни с Великобритания, но не е заемал позиция, че трябва да експулсираме руски дипломати. Много пъти се е говорело за конфликт между Борисов и Цветанов, но винаги се е оказвало, че няма преки последствия. Не мисля, че и сега може да се говори за някакъв конфликт в управляващата партия. Нещо повече, тази позиция на българското правителство скрепи отношенията между ГЕРБ и Обединени патриоти, защото там имаше напрежение.
От друга страна, БСП е поставена в ситуация, в която няма как да не подкрепи решението на правителството. БСП по принцип заема позиции, които са благоразположени към Москва. При нейния електорат русофилските настроения са почти доминанта. В този смисъл, ако в този случай БСП и Корнелия Нинова са сляпа опозиция и критикуват решението на правителството да не експулсираме руски дипломати, ще си направят електорално харикири.
Завчера стана известно изказване на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, че Русия е фактор, с който трябва да се съобразяваме, че Европа търси своето място и че светът не отива на добре. Тук трябва да кажа, че това, което наблюдаваме от десетилетие насам, е много ясен преход от еднополюсен свят, създаден след края на Студената война и в който Америка имаше доминантна роля, към многополюсен свят, в който има съществени фактори като Китай, САЩ, Русия. Лошата новина е, че Европа не може да намери своето място като самостоятелен субект на международната сцена. Тя по-скоро остава икономически гигант, но политическо джудже. Проблемите са свързани най-вече с това, че съюзът се състои от 28 национални държави, които имат различни интереси.
Че светът не върви на добре, мисля, че това е очевидно за всички ни. В този момент се намираме в най-ниската точка на отношенията между Запада и Русия. Според някои международни анализатори това е най-ниската точка от Кубинската криза насам. След украинската криза през 2014 г. сме в непрекъснат процес на задълбочаване на този конфликт между Запада и Русия. Ако това продължи, несъмнено ще се окажем пред ситуация на военен конфликт. Не разбирам защо хората не си дават сметка, че войната е близо. Ако не се подобрят отношенията между западния свят и Москва, ще изгубим контрол над ситуацията. Европа не е преживявала отдавна война, но не бива да смята, че тя е невъзможна. А цялата концепция на външната политика на руския президент Владимир Путин се основава на показване на сила. Ако той покаже слабост в някакъв момент, това би бил политическият фалит на този режим. Именно заради това аз не виждам как Русия ще направи стъпка назад в тази ситуация.
Мнозина смятат, че България може да е посредник между ЕС и страни като Русия и Турция. В случая термина „посредник" не е много добър, защото ние не сме трета страна, а сме член на Евросъюза.
Това, което видяхме от срещата във Варна с Ердоган, е, че един национален лидер като Бойко Борисов беше останал в много добри отношения с турския президент, а в момента България председателства ЕС. Това позволи Борисов да изграе роля по-скоро на свръзка между Ердоган и европейските лидери. Това е политически капитал, който премиерът набра в последните няколко години, благодарение на това, че запази отношенията си на високо ниво с Ердоган. До голяма степен мотивът да го направи е, че на своя територия турският президент логистично контролира между 2,5 и 3 милиона бежанци. Нали си представяте какво би станало, ако България е в ниска точка на отношения с Турция? Спомняте си лятото на 2015 г., когато един милион бежанци влязоха на територията на ЕС. Тогава почнахме да говорим дали съюзът не е приключил като проект. Представете си това умножено по две или три и каква катастрофа би предизвикало. Няма съмнение, че голяма част от намиращите се в Турция бежанци искат да отидат в Западна Европа. А немалка част от тези хора ще минат през България. Ако това се случи, тук камък върху камък няма да остане, а Динко от Ямбол ще ни се струва като някакво послушно момче.
В настоящата криза с Русия, по-вероятно е Австрия да изиграе ролята на канал за комуникация с Москва. Австрия не е член на НАТО, неутрална страна е, а България е член на Северноатлантическия алианс. Борисов изигра успешно своята роля, когато ставаше дума за Турция, но там се касаеше за отношения ЕС-Турция. А сега става дума за отношения между Русия и целия Запад. Това е много по-тежка ситуация и страна-членка на НАТО много по-трудно може да изиграе посредническа роля в това отношение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
