Автентична десница или демократична общност ? 12 месеца отне идеологическият спор на протежетата на Иван Костов как да реанимират изпадналите си партии от последните избори и да се прицелят отново към изгубения електорат, който така и не получи представителство в сегашния парламент. "Демократична България" е новото съвместно отроче на Христо Иванов, Атанас Атанасов и Тома Белев, в което съпредседатели са първите двама. Новата формация бе обявена знаково през Светлата седмица след Възкресение. Но за съжаление бързо изпадна от мейнстрийма заради войната в Сирия и жертвите по родните пътища.
Бившите реформатори обаче не са прави да се жалват от медийно затъмнение. През целия уикенд новото политическо формирование се радваше по телевизиите на повече коментари дори от тези на най- известната в момента кметица - на столичния район "Младост".
Новото име на старите десни не е просто симбиоза между "Демократи за силна България" и "Да, България". Търсят се няколко ефекта. Първо - те са демократи, а не либерали, най-малко са неолиберали. След краха на модела на благодетеля им Сорос, те остават на финансовата му ясла, но рязко се дистанцират от негативите, които милиардерът носи в общественото пространство. Особено след позорното му изгонване от Унгария, където премиерът Орбан убедително спечели с новата платформа "нелиберализъм."
Второ - те са демократи, а не реформатори
Участието им в кабинета "Борисов" 2 бе озвучено като помощ на ГЕРБ с експерти, които ще доведат до дълбоки положителни промени в най-чувствителните сектори. Половината им остриета обаче се оказаха клиенти на главния прокурор, а реформа се превърна в синоним на криза и дефицит. Затова и сега градската десница се връща към най-ревниво запазения им остров - възраждане на антикомунистическата и антируската риторика.
"Демокрацията е в опасност", ревнаха с пълно гърло Атанасов и Иванов. И посочиха враговете - Бойко Борисов, Цветан Цветанов, ГЕРБ. И най-вече президента Румен Радев, защото поставя под съмнение евроатлантическите ценности и завърта държавното кормило рязко на изток към империята на Путин. Обявилите се за първи демократи заклеймиха документа, приет на последния Консултативен съвет при президента, защото само веднъж в него се споменава НАТО и то не по подобаващ начин.
Дори и най-големите критици на ГЕРБ обаче трудно могат да ги обвинят в загърбване на евроатлантическите позици. Напротив - повечето упреци към властта са доколко защитава националния пред европейския интерес. И позицията относно случая "Скрипал" е само много малко изключение в десетките примери за лоялност към западните партньори. А "Демократична България" трудно може да е морален стожер на евроантлантическите ценности след като именнно техният военен министър ще се запомни като клиент на прокуратурата за калпави сделки в областта на отбраната.
Истинската болка на Атанас Атанасов и Христо Иванов обаче не е НАТО. Липсва им властта, която ги лишава от икономическите облаги на евроатлантизма. И виновен им е премиерът Борисов, който ги държи настрани от еврофондовете. Истината е, че
те и сега прилично осребряват опозицията си
за разлика от БСП. Но разбира се, в сравнение с миналите две десни управления, сумите са доста редуцирани. Затова и всеки бизнесмен, който е извън приятелския кръг на протестърите, е наричан олигарх. Атанасов твърди, че в България няма конкурентна среда за малкия и среден бизнес. Но Явно тъгува по минали времена, когато пишеше докладите за икономическата престъпност в България и експулсираше от страната неудобните чужди инвеститори. И ако парите не отиват в техните джобове, нормално е атаките към икономическия министър Емил Караниколов да се увеличат значително. Още повече, ако той продължава да говори за ревизия на приватизацията. Процес, благодарение на който Костов и последователите му напълниха партийните си каси и направиха синия обръч от фирми, които ги хранят и досега. Ако ГЕРБ дръзне да разбута кошера със съмнителни сделки, крясъците за заплаха на демокрацията със сигурност ще приемат нови, познати форми.
Това че има дефицит на демокрация и справедливост в различни сектори, не се оспорва само от твърдите привърженици на ГЕРБ. Но малко е вероятно тези избиратели, които с омерзение гласуват за ГЕРБ да припознаят за носител на промяната точно градската десница. Която сега просто е облекла нови дрехи, но е запазила стария фейс. И начело са същите стари муцуни, които със своята безпомощност донесоха толкова разочарования за топящия се тъмносин електорат. А днес изглеждат като озлобени хейтъри с едва прикрита жажда за реваншизъм.
Тези, които все още припознават автентичното дясно, отдавна чакат да повярват в нови лидери и в пленяващи каузи. Лидери, които нямат сянката от сивото минало и имат силата да вдъхновят с интелигетните си идеи. Тези, които са носители на ценностите на задаващия се нов световен ред, а не представящите се за мъченици на изстрадалата демокрация десетилетия наред. Христо Иванов и Атанас Атанасов имат опита, но нямат авторитета сред хората извън техния протестърски кръг. Защото знаят как да защитават корпоративните интереси, но не успяха да убедят, че милеят за България, която фигурира засега само в името на партията им. Докато не разберат, че демокрация не означава само права, свободи, а и достойнство, ще стоят още дълго на резервната политическа скамейка. И ще съставят само кабинети в сянка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
