Трета оставка последва вчера скандалите във фонд "Научни изследвания". Премиерът поиска и главата на изпълнителния директор на фонда Рангел Гюров. Ден по-рано с поста си се раздели министър Сергей Игнатов, а през уикенда длъжността сдаде и управителят на фонда Христо Петров. Гюров изгоря последен, тъй като, по думите на премиера, в бързината е забравил да поиска оставката му. Докато държавата се тресеше от уволнения, стана ясно, че професорът с титла от Ангола е бил на Азорските острови, където има къща. Тримата си отиват, след като учени протестираха няколко месеца за корупционни схеми и нередности при раздаването на 14 милиона за наука.
"За съжаление министърът не ме чу, когато в петък му казах, че не мога да чувам думата „корупция“, и то произнасяна от учени", заяви вчера премиерът Бойко Борисов. "Помолих го да направи необходимите промени в този Фонд, но той ме увещаваше, че няма нередности", обясни още премиерът по повод освобождаването на министъра. Ден по-рано стана ясно, че въпреки твърденията на Игнатов инспекторатът на кабинета е констатирал 60 нарушения, които ще бъдат оповестени в близките дни. Докладът още не е публично достояние, но учените оповестиха някои от гафовете, на които инспекторите са се натъкнали.
В много от случаите скандалният конкурс за наука е бил спечелен от фирми, които са регистрирани в последния ден, преди да кандидатстват. Други от тях пък нямат въобще като предмет на дейност науката. Сред най-фрапантните "победители" са фирма за кашкавал и такава за бръснарски принадлежности. За втората се говори, че е близка до управителя на фонда Христо Петров.
Всъщност "Лорейн", която се е опитала да обръсне и науката с близо триста бона, има предмет на дейност колкото половин вестникарска страница, каза бившият управител на фонда Емил Хорозов. Сред заниманията й са още продуцентска дейност, разкриване и експлоатация на хотели, заведения за търговия, аренди и наемни договори. И дори - школа за аеробика. Няма само наука. Проектът, с който фирмата е спечелила конкурса, е свързан с превенцията на агресията, макар че не е ясно как компанията се е канела да я бори с аеробика. Според проф. Емил Хорозов има индикации, че тази фирма е спечелила с протекциите на подалия оставка Христо Петров. Тя кандидатства в съдружие с фондация, която е печелила конкурси и преди. "Единственото лице, което е било в управата на фонда винаги, когато фондацията печели, е бил Христо Петров", обясни Хорозов.
В предишни конкурси въпросната фондация
близка до Петров, печели 2, 5 млн. лева с три проекта. "Нито един не е класиран по нормалния път", каза Хорозов. Тогава проектът е бил свързан с изследване на подводните течения на Черно море, като там се поставят електрически централи. Дори и рецензентите са посочили, че няма възможност това да бъде извършено. Проектът не е получил нито една рецензия над минимума, събрал е само негативни оценки и въпреки това през 2011 година дори е бил дофинансиран. Според Хорозов дофинансирането е било много честа практика в предишни конкурси, като така фирми са вземали пари над предварително отпуснатите.
Скриване на рецензии пък е бил един от механизмите за отстраняване на проекти в последния конкурс, разказаха учени, запознати с проверката. Според тях е имало няколко схеми за отстраняване на проектите, като най-популярният е бил административното - тоест да те отхвърлят, без дори да ти напишат рецензия, защото не си спазил някое процедурно изискване. Това е констатирано като едно от най-масовите нарушения, защото става дума за над 500 проекта. Някои от спечелилите пък неочаквано се оказали без рецензии. При поискване се оказало, че оценките за тях са се изгубили неясно къде. Има и фирми, регистрирани на един и същ адрес, въпреки че става дума за три различни компании с три различни проекта. Всички те са подали документите си за регистрация в "12 без 5". Столична фирма, регистрирана в последния ден за кандидатстване, например печели проект за разработка на наносателит – на стойност 480 000 лева, разказа пред Би Ти Ви гл. ас. Виктор Атанасов от Физическия факултет на БАН.
В момента се проверява юридическата възможност спечелилите да върнат парите и конкурсът да се проведе наново.
Дадоха пари за абсурдни теми
Част от 14,8-те милиона лева субсидия отиде за проекти със странни наименования и още по-странни цели. Както "Стандарт" вече писа, близо 300 бона бяха дадени за виртуална изложба на тема "Владетелят", а още толкова отидоха за изследване на Брутния вътрешен продукт от турско време до наши дни.
Над 200 000 са отпуснати за изучаване на отношението на публиката към музейното дело на фирма, чийто ръководител е колега на Рангел Гюров и Сергей Игнатов от Нов български университет - Вероника Азарова. Нов български и Университета по библиотекознание и информационни технологии са сред спечелилите значителни суми при положение, че в предишни конкурси представянето им е било далеч по-слабо. В същото време учени от СУ и БАН казаха, че цели факултети, кандидатствали с по двайсетина проекта, не са получили пари за нито един. Сред тях има проучвания за нови материали като графен, за който компаниите по света заделят крупни суми, защото има блестящо приложение в електрониката. Проект, работещ върху синтез на лекарство против рак, предложен от Химическия факултет, също бе отхвърлен.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
