Чип в лампата показва къде е всеки работник в момента
На входа на рудника всеки минава през дрегер за алкохол
За да ви допуснат на територията на рудник Челопеч, трябва да духнете в дрегер. Преминавате през бариерата само ако устройството покаже под 0.2 промила алкохол.Същото е и ако искате да влезете в административната сграда. Ако дрегерът засече над 0.2 и сте работник в компанията, веднага ви пращат обратно вкъщи за няколко месеца да доизтрезнеете с предупреждение за уволнение. Проверката е задължителна за всички - от канадския собственик на компанията концесионер Джонатан Гудман до чистачката. Дрегерът духат и всички подизпълнители и контрагенти, които по една или друга причина се налага да влязат на територията на рудника. "Откакто въведохме проверките за алкохол през 2007 г., рязко спадна не само травматизмът в мината и в обогатителната фабрика, но и броят на пътните инциденти с работници и служители на компанията", разказва изпълнителният директор на "Дънди прешъс металс Челопеч" Илия Гърков. А местните катаджии само като видят, че спреният шофьор е с работен пропуск от компанията, изобщо не си правят труда да го проверяват за алкохол.
Всяка година в навечерието на миньорския празник - 18 август, концесионерът на рудник Челопеч - "Дънди прешъс металс", организира дни на отворени врати за външни посетители. Целта е да покаже с гордост как може да изглежда една подземна мина, оборудвана с възможно най-съвременните машини и високи технологии. В горещия летен ден около двайсетина журналисти ще задоволим любопитството си да видим как се добива злато под земята. След доста забавно преобличане със специални гащеризони, ботуши, очила и миньорски каски с лампи и, разбира се, инструктаж, сме готови за подземното пътешествие. Да си призная, очаквах дълго спускане с асансьор по шахта дълбоко под земята. Вместо това ни натоварват на два специални, при това бели, 12-местни буса, с които потегляме по тунел с хубавото име "Надежда". Навътре в недрата на Стара планина. От 2006 г. в рудника е внедрен уникален способ за добив. Прокопават се два двукилометрови наклонени тунела "Вяра" и "Надежда", по които влизат и излизат минните машини, камионите и джиповете с миньорите на смяна. Подземните "магистрали" отвеждат към галериите, които като спирали слизат надолу в земята на дълбочина около километър, като са свързани помежду си през 30 метра с други тунели. Всъщност два от хълмовете на планината, под които е рудникът, са като
огромни термитници с над 100 км подземни галерии по 5 метра широки и 5 метра високи
за да може безпроблемно да минават многотонните пробивни машини, дъмпери, добивни сонди и челни товарачи - възможно най-съвременното в света минно оборудване. Миньори с кирки и лопати в рудник Челопеч няма. Те са в климатизираните кабини на машините, откъдето с джойстикове ги управляват да пробиват, загребват, товарят... Задачите си за деня и онлайн връзката от диспечерския пункт над повърхността модерните миньори получават на таблети. За целта из целия подземен рудник е изградена wi-fi мрежа, а система аналогична на GPS, проследява всеки един работник под земята благодарение на чипа, монтиран в батерията на миньорската му лампа.
В основата на цялата организация на работа е безопасността. И бързата връзка. "Времето е най-скъпото нещо в нашия свят - колкото по-бързо получаваш информацията, толкова си по-адекватен, толкова по-бързо реагираш", обяснява производственият директор Цветомир Велков.
От близо 1000 заети в минната компания 460 работят под земята. Месечно те разкриват около 500 м нови галерии.
На една смяна долу са около 250 души
Посещенията на външни лица са доста често явление. Обикновено това са студенти и минни експерти от цял свят, дошли да видят рудника. "Ние сме в топ 10 в света по иновативност, съвременно оборудване и безопасни условия на труд", казва изпълнителният директор Илия Гърков. И с гордост обяснява, че дори мастодонти като "Аnglo American" и "Barrick Gold" се учат от тях.
Една от иновациите в рудник Челопеч е запълването на вече неизползваните камери с остатъка от добитата руда след извличането на полезния компонент в нея, примесена с цимент. Така почти наполовина е намалял отпадъкът, който отива в депата. От друга страна се предотвратяват пропадания на пластове в планината.
Под земята от 2012 г. е и трошачката мелница. Тя е била основният замърсител с прах в района години наред, когато скалните късове са били раздробявани на повърхността. Сега на хората от близкото село и на работещите на територията на рудника
се спестява не само запрашаването, но и шумът
Съоръжението се управлява дистанционно от оперативния център на повърхността. От мелницата ситно раздробената руда се извежда по гумено-транспортни ленти директно във фабриката за обогатяване. Под земята са и депата за ремонт на минната техника, както и складовете за гориво и материали.
Оросителна инсталация в галериите обира праха - най-големия враг на миньора.
Всъщност още по-голям враг е липсата на свеж въздух. Решението е изграждане на сложна система от вентилационни шахти и ръкави, а хидравлични врати на тунелите се затварят и отварят и така насочват свежия въздух в желаната посока. Температурата е около 25 градуса, но заради високата влажност усещането е за доста по-топло. Всички главни "пътища" в мината са постоянно осветени. Около 140 камери, поставени на ключови участъци, позволяват на диспечерите от повърността да наблюдават на видеостена с около дузина екрани колегите си под земята. Тяхната задача е да координират дейностите, да направляват вентилационните врати, да задействат дистанционно взривяванията в забоите. Последното се прави само във времето между две смени, когато старата смяна си е тръгнала, а новата не е дошла.
Модерната техника и автоматизация позволява рудникът да постига висока производителност, а с това е добри заплати. Все още обаче под земята работят само мъже. "Причината е в законодателството, което забранява достъпа на жените до този вид труд", обяснява Велков и казва, че ако това се разреши, няма проблем с многотонна техника да се справят и дами.
Златото се извлича в Намибия
Ако очаквате да видите злато в Челопеч, ще бъдете разочаровани. Благородният метал наред с медта и среброто се извличат в Намибия. Там "Дънди прешъс металс" построи преработвателния си завод, след като не получи разрешение за него у нас. Съдържанието на арсен в челопешката руда е причина преработката й да бъде забранена на българска територия преди повече от 20 г. поради липсата тогава на надеждна технология, която да гарантира, че отровният елемент няма да замърси околната среда. Всъщност находището на медно-златни-пиритни руди в Челопеч е познато отдавна. През 1932 г. започват първите минни дейности по добива. Специалистите от "Дънди прешъс металс Челопеч" го определят като среднобогато на мед и злато. Съдържанието на мед е около 1%, а на златото - 3-3.5 грама на тон. Концентрацията на сребро е 7-8 грама на тон. В обогатителната фабрика на територията на рудника, където се получава концентратът, се постига около 82-83% извлекаемост на полезните компоненти. Годишно в Челопеч се добива 2 млн. тона руда, от която се получава 120 хил. тона концентрат. В годините на социализма, когато всички мини бяха държавни, извличането на злато и мед от рудата в Челопеч е било възможно, тъй като концентратът се е смесвал с този от други два рудника - Асарел Медет и Елаците мед. Така наличието на арсен е падало до приемливи нива и общият концентрат се е преработвал в Медодобивния комбинат в Пирдоп.
От миналата година в Челопеч започват наред със златно-медния концентрат да произвежда и пиритен концентрат заради силното търсене на сярата, която се съдържа в пирита.
Още 10 години живот на мината
Когато през 2005 г. канадската "Дънди прешъс металс" придоби почти фалиралото дружество за добив от находището в Челопеч, прогнозите им бяха за 10-годишна експлоатация до изчерпване на рудата. Днес обаче отново прогнозите им са за 10 г. живот. "Всяка година инвестираме в проучвателни дейности и откриваме нови запаси в нашата концесионна площ", обяснява изпълнителният директор Илия Гърков. Годишно се бият между 20 и 40 хил. метра проучвателни сонди. Това удължава живота на мината. Общите капиталови инвестиции на компанията до момента са за 855 млн. лв. - в оборудване, ноу-хау, обучение на персонала, разширяване и оптимизиране на производството. От там обясняват, че още от самото начало 90% от печалбата на дружеството се реинвестира.
От 2018 г. започва добивът и на Ада тепе
В началото на 2018 г. "Дънди прешъс металс" ще започне добив и от второто златно находище, за което има концесия - Ада тепе край Крумовград. Наесен започва ремонтът на пътя, който довежда до концесионната площ. Агенцията по горите вече е дала съгласие за преотреждане на земи от горския фонд за основната строителна площадка, а до месец се очаква да бъде одобрен подробният устройствен план. След като пътят бъде готов, до края на годината ще започне строителството на обогатителната фабрика и съобръженията за минните отпадъци. За разлика от Челопеч в Ада тепе ще бъде открит рудник. В него се очаква да работят 250 души, 90% от които местни жители. Строителните работи ще дадат работа на още 300-350 души. Първоначалната инвестиция е около 164 млн. долара в следващите две години и от началото на 2018 г. да започне добива на златна руда. Разчетите са за 850 хил. тона годишен добив и около 8-10 г. живот на рудника. Доказаните запаси на злато там са за 6.5 млн. тона.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
