Възгледи за национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България представиха днес, в навечерието на най-българския празник - Деня на народните будители, учени, индустриалци и интелектуалци в Големия салон на БАН.
В основата на своеобразната харта за националните цели стои виждането, че страната ни повече от всякога се нуждае от гаранция за своето развитие, от устойчива икономическа стабилност и растеж, идентифициране на национални приоритети и създаване на условия за тяхното постигане в средносрочен план целта е преодоляване на бедността. Инициативата е на акад. Стефан Воденичаров, зам.-директор на института по металознание на БАН и бивш председател на Академията.
В условията на глобална несигурност и липса на категорични политически и икономически гаранции за постигане на стабилност, България ясно трябва да определи своите приоритети и цели, които да й гарантират запазване и съхранение на страната, нейното икономическо и социално развитие и недопускане на политически катаклизми, заяви адак. Воденичаров. Документът, изготвен от най-големите български учени, поставя на първо място духовното развитие на единната българска нация като гаранция за личното достойнство на всеки гражданин.
Мъдреците на България са убедени, че възпитението и образованието започват от най-ранна детска възраст. Затова препоръчват въвеждане на задължителна предучилищна подготовка на 4-годишните деца и развитие на възпитателната част от образованието още от забавачката чрез изучаване на предмети като родинознание, които формират национално патриотични знания и чувства. поставят акцент и върху ролята на семейството. То също трябва да понесе смоите отговорности, убеден е акад. Воденичаров. Той цитира социологическо проучване според което половината семейства отделят на децата си между 15 и 30 минути дневно.
Ключ за бъдещето на българската икономика развитието на професионалното образование, изтъкват учените на страната ни. Те подчертават, че това трябва да стане с активното участие на индустриалните предприятия и бизнеса като цяло. Защото липсата на качествено подготвена работна сила за всеки един от секторите на икономиката вече е огромен проблем, който в бъдеще ще се задълбочава.
В културата учените препоръчват създаването на Национален съвет за културни политики към правителството, възстановяване на читалищата, увеличаване на бюджета за култура и данъчни облекчения за инвеститорите в сферата на културата.
Като предпоставка за икономиечски растеж учените и индустриалците са категоричи, че премахване на административните пречки пред бизнеса е задължително. Според тях трябва да се въведе на експортно-ориентиран модел на растеж и да продължат инвестициите в качествено подобрение на инфраструктурата. В областта на отбраната документът препоръчва закупуване на нови бойни кораби и самолети, както и на леки бронирани машини за сухопътните войски. Според учените ключов въпрос в енергетиката е незабавно да се вземе политическо и държавно решение за бъдещето на сектора след извеждането от експоатация на топлинните централи.
Създаването на предприятия за рециклиране на строителни отпадъци и подобряване на строителния надзор са основните припоръки в сектор строителство. Учените и индустриалците определят биоземеделието като един от отраслите на бъдещето и съветват да се изработят модели за коопериране на производители, преработватели и предприемачи, за да имаме устойчиво земеделие.
Документът за националните цели и приоритети отделя водеща роля на туризма в развитието на страната ни. Определя го ключова за България индустрия и като фактор за развитието на съпътстващи отрасли. На първо място учените поставят развитието на културно-историческия туризъм и възможностите за балнео, спа и уелнес туризма.
Документът поставя специален акцент върху решаването на демографския проблем у нас. Той препоръчва въвеждането на комплексен подход за подкрепа на семействата и децата чрез обвързване на коциалните помощи и детските надбавки със социалните услуги. но не само по лини яна бедността, а и спрямо това дали детето ходи на училище и какъв успех има.
При изтонвянето на документа намерихме достойни партньори в лицето на креативните хора на българия - индустриалците, които плащат данъци и разкриват работни места, каза акад. Стефан Воденичаров. Той съобщи, че започва широко обществено обсъждане на документа чрез дискусии в страната. в тях всеки ще бъде да направи своите предложения и допълнения. След окончателното изготвяне на националните цели и приоритети за устойчиво развитие те ще бъдат внесени в парламента с предложение да бъдат гласувани.
Проектът да прерастне в гражданска платформа за единение, предложи Бранимир Ботев.
Години наред съм си позволявал пред приятели да проповядвам за бъдещо развитие на България с далечен хоризонт, каза и директорът на Народния театър Мариус Донкин. Според него хората в страната трябва да подпишат възгледите за национални цели, те са станат харта. И на избори партиите да се робят с идеи как хартата да бъде изпълнена.
Тук сме 300 души. Но от спартанците на Леонид знаем, че и 300 стигат, за да спрем бездухивието и разрухата, каза директорът на издателство "Захарий Стоянов" Иван Гранитски. Той съобщи, че в акад. Стефан Воденичаров са представили възгледите за национални цели пред Нациналното сдружение на общините и са получили подкрепа от страна на кметовете.
В българското здравеопазнате има три неща, които ги няма никъде в Европа, а сигурно и по света - толкова много университетски болници, личният лекар да е едноличен търговец и болниците да са търговски дружества, подчерта акад. Дамян Дамянов, който е писал националните цели в здравеопазването. Той призова коледите си заедно да измяслят как да скъсят или премахнат пътя между БАН и отсрещната сграда - на Народното събрание, за да се случи диалогът межуд двете институции и националните цели да бъдат приети от парламента като стратегия за бъдещето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
