Романтичният метафорист Иван Давидков

Романтичният метафорист Иван Давидков | StandartNews.com

Иван Гранитски

В новата история на България има редица примери на творци, които работят еднакво добре в различни жанрове - поети рисуват вдъхновено, художници създават ярки стихотворения, разкази и новели, актьори се изявяват и като художници, и като музиканти, и като писатели. Режисьори творят вълнуваща проза или театрално философски концепции. Повече от тридесет имена на впечатляващи комплексно надарени личности могат да се изброят тук - Ивайло Петров, Йордан Радичков, Димитър Яръмов, Димитър Шумналиев, Венцеслав Кисьов, Иван Балсамаджиев, Стефан Мавродиев, Иван Налбантов, Йорданка Кузманова, Илия Добрев, Иван Иванов, Вели Чаушев, Евгений Кузманов, Ценко Минкин, Кирил Варийски, Славка Славова, Радко Дишлиев, Любомир Котев, Стойчо Мазгалов, Крикор Азарян, Вили Цанков, Леон Даниел и т.н., и т.н.
В тази фаланга талантливи творци трябва да припомним и поета Иван Давидков, който години наред се изявяваше еднакво убедително и със своята поезия, и с изложбите на своите пластически видения.

Ако търсим обединяващия лайтмотив в поезията на Иван Давидков, това е желанието да се навлезе в дълбините на психиката на отделната личност, да се разбере цялата противоречивост, сложност и парадоксалност на човешката душа. Ако пък търсим обединителна идея за неговите пластически експерименти и хрумвания, ще видим нещо удивително - пейзажите или фигуралните композиции при Давидков носят по-голяма поетична наситеност, нежност и тактичност, отколкото неговата лирика. Бихме могли да кажем, че пластическото творчество на Иван Давидков е лирично замечтано, потопено сякаш в сфуматото на бляна, носталгията, съзерцателната споменност, а поезията му навремени придобива графична заостреност или барокова разклоненост.

Критиката беше забелязала усилията на Иван Давидков в своята поезия да използва и изразните средства на други изкуства - главно графиката и живописта. Очевидно първият мотив, предизвестяващ появата на ново стихотворение при него е бил появата на цветен образ, на великолепие от багри и оттенъци, тонове и полутонове, мелодични напеви и загадъчни интонации, които впоследствие се изливат в романтичната или драматичната конструкция на словото.

Струва си да акцентираме върху две главни тематични линии в пластическите търсения на Ив. Давидков. Първата е свързана с магията на морето. Авторът рисува самотни лодки ("Сини мрежи", "Трите лодки"), изкушава го тишината на загадъчния залив, където впечатлява богатството на палитрата, тънкия усет за нюанса, невидимия полъх на благотворни чужди пластически влияния. Очевидно тук художникът е привлечен от мамещата загадка не само на безкрайната водна шир, но и от всеобемащата метафора за пътуването, емблематизирана в сюжета за лодките.

Когато разсъждаваме за романтичните пластически видения на Иван Давидков, не може да не забележим склонността му към потъване в пространствата на одическото, баладическото, приказното. Великолепна илюстрация в това отношение е масленото платно "Тишината на залива". Лодките, акостирали в залива, приличат на живи същества, метафори на нежността, достойнството, благородството и неясното усещане за възвишено предизвикателство, което всеки миг ще разкрие своето лице. Въобще морето, безлюдните плажове, уютните заливчета, рибарските лодки са от любимите и запленяващи авторовото въображение сюжети.

Пейзажът е второто изкусително за автора направление. Една от най-характерните творби в това отношение е "Маслини от Коринт". Изкривените силуети на маслините сякаш приличат на приведени хора под мастилено бурно небе, в което всеки миг ще проблеснат зловещи светкавици. Или пък да вземем "Крайпътни дървета", които така нежно и любовно преплитат клоните си, сякаш символизират любовно дружески преплетените ръце на близки приятели. Или "Утро край Балчик" и "Тополова алея", които ни впечатляват с топлотата на багрите, усещането за мечтателност, филигранност и особен уют.
Да не забравяме и една значителна серия от творби в творчеството на Иван Давидков, които са посветени на човешки образи, портрети, фигурални композиции, натюрморти (тук трябва да припомним знаковата творба "Ваза с макове"). Една от впечатляващите творби в това отношение е "Жените с хляба" - слънчево настроение, светла енергия, благородство излъчва това платно, което представя две българки, облечени в традиционни носии, прегърнали в скута си сякаш не хлябове, а същински слънца...

Струва си да насочим погледа на съвременника не само към поетичното творчество на Иван Давидков, но и към неговото богато пластическо наследство, както и да препрочетем великолепните му есета, за да преоткрием тази удивително талантлива и разностранно надарена личност.

ЦИКАДИ

Плаха здрачна тишина
падна безразсъдно жадна
Към хоризонта изтече
жежкото пладне
изгря посивяла луна

Пелени кадифени покриха
хълми оврази дерета
И милиони цикади
във вихъра цветен
песни изкусни извиха

Поздравиха те небосклона
и залеза ален
преди упоени
да заспят възхитени
върху нежното рамо на спомена

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай