България ще прибере костите на цар Самуил и ще ги погребе в църквата "Света София". Това става все по-възможно в стремежа ни да отбележим 1000 години от смъртта на българския владетел. За пренасянето на костите на Самуил от Гърция в България се правят опити повече от 10 години. Държавата обаче стана по-активна от година-две, когато започва да подготвя мащабното честване.
През септември 2013 г. малка делегация посещава Византийския музей в Солун. В нея са историкът Божидар Димитров, председателят на фондация "Българска памет" д-р Милен Врабевски и антропологът проф. Йордан Йорданов. Целта е да видят лично пазените в сейф във фонда на музея кости на цар Самуил, сина му Гаврил Радомир и племенника му Иван Владислав. Тленните им останки са открити през 1969 г. в саркофази сред руините на средновековна базилика на остров Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро в Северна Гърция. Огледът е продължил час и половина.
"Уверихме се, че наистина това са костите на цар Самуил", заяви за "Стандарт" Божидар Димитров. За това има както косвени, така и преки доказателства. Съвсем сигурно е, че базиликата, където са намерени трите саркофага, е построена от цар Самуил. А традицията е била вледетели да се погребват именно в църкви, съградени от тях. Това място е било и любимо на цар Самуил. На този остров е бил летният му дворец. Още по-показателен е начинът, по който са погребани владетелят, синът и племенникът му. Саркофазите са положени на представително място до стената на църквата. По всичко личи, че това е било фамилното гробище на владетеля, смята Димитров. Най-големият коз обаче черпим от писмени византийски източници. Според аналите през 996 г. в битка при р. Сперхей цар Самуил е ранен лошо в ръката и тя зараснала накриво. Проф. Йордан Йорданов прегледал костите на владетеля и се уверил, че наистина има белег от удар и зарастване накриво.
Според Димитров не само Самуил, но и останките на Гаврил Радомир и Иван Владислав, които също за кратко да били български царе, трябва да бъдат погребани в "Света София". Това е църквата, в която е бил кръстен Самуил, убеден е Божидар Димитров. Няма къде другаде бащата на Самуил - комит Никола, който е бил управител на Средец, да кръсти сина си. Димитров е категоричен, че България не поставя въпроса само за временно връщане на останките на цар Самуил. "Това не са мощи на светец, а кости на български владетел и е време той да намери покой на българска земя", казва Димитров.
Прибирането на тленните останки ще бъде кулминацията в мащабното отбелязване на годишнината от смъртта на цар Самуил на 6 октомври 2014 г. Подготовката е започнала още по времето на ГЕРБ, а в края на ноември 2013 г. правителството на Пламен Орешарски сформира Национален комитет по честването, който ще бъде оглавен лично от премиера. Заместник-председатели са академик Стефан Воденичаров и министърът на културата Петър Стоянович. За членове са поканени министри, българският патриарх и кметът на София Йорданка Фандъкова.
По инициатива на фондация "Българска памет" и с подкрепата на Столична община до есента на 2014 г. в София ще бъде издигнат паметник на Самуил. "Това е годишнина, която трябва да бъде отбелязана подобаващо. Тъй като очевидно няма кой да се захване с подобна инициатива, ние ще го направим", казва д-р Милен Врабевски, председател на фондацията. Лекарят, който през 2013 г. получи награда за европеец на годината, смята, че най-важното на този етап е да постигнем консенсус с Гърция до октомври и да бъде решен въпросът с останките на цар Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав. По неговите думи гръцката държава е заявила готовност преди повече от 6 години да размени останките на българския владетел срещу византийски патриаршески свитъци, пренесени у нас по време на Втората световна война. "Идеята на управляващите да вземат останките на царя под наем за едно поклонение и да ги върнат е несериозна", смята д-р Врабевски. Според него, ако успеем да си върнем това значимо историческо наследство, ще покажем, че България все още държи на историята си. На този етап все още не е ясно мястото, на което ще бъде издигнат паметникът на цар Самуил, все още се очаква решението на главния архитект на столицата Петър Диков. "Очаква се и подкрепа от д-р Андрей Ковачев, Моника Панайотова и други евродепутати", заявява д-р Врабевски.
Националният исторически музей пък ще представи ценна юбилейна изложба, посветена на Охридската архиепископия, която е последната ни духовна крепост по време на Османското владичество. Един от най-скъпите предмети в нея е златна корона на охридския патриарх, обсипана с 330 шесткаратови рубини, оценени на 40 млн. долара.„
Скопският Самуил е правен в Италия
Паметникът на цар Самуил в Скопие бе открит на централния площад в македонската столица на 28 юни 2011 г. Това стана две седмици след поставянето на централния паметник "Воин на кон". Издигането на двата монумента бе част от проекта на македонското правителство "Скопие 2014", който имаше за цел грандиозно преустройство на столицата, отразяващо античната слава на Македония.
Паметникът на българския цар е изработен от мрамор. Висок е 5 м и е издигнат на 3,5-метров постамент от същия материал. В основата му има бронзови барелефи. Скулптурата е изработена в ателие в италианския град Флоренция, а неин автор е Димитър Филиповски.
Според съвременната македонска история Самуил не е българин. Това става ясно от новата македонска енциклопедия от близо 2000 страници. В нея пише, че Самуил е македонец, Иван Козарев - първият македонски партизанин, както и голяма част от дейците на ВМРО. Македонци са жителите на Разлог и повечето селища в Пиринско, описани от Васил Кънчов през XIX в., като това е малка част от изопачаването на фактите по отношение на България в новата македонска енциклопедия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
