Пернишко преживя магичната нощ на Сурова

Пернишко преживя  магичната нощ на Сурова | StandartNews.com

"Всекиму у нас е известно, че дойде ли „Васильовден" и "Сирница", народът устройва маскирани игри по селата, които, наричани в различни места кукери, бабугери, бубушари, старци, дервиши, джамалари, калугери и пр. имат калкото забавен, толкова и обреден магичен характер. Забавното в тях е това, че маскираните и костюмираните се явяват в чудновати образи, ликове, представляващи било някаква непостижима аристократичност - цар, бей, паша - обкръжена с послушни изпълнители, надарени с изключителна власт, било известна демонологичност - дяволи, било всевъзможна карикатурност. Народът влага в тия игри дълбок жизнен смисъл: те са един вид осигурители или предизвикатели на плодородие и обилие в стопанския, па дори и в семейния живот. В основата им лежи една извънредно висока етичност и вяра.

Има случаи, когато за водач на една кукерска група се плаща почтена сума на човек, чиято честност и чието достойнство са забележителни в селото. Този изпълнител на обредите в такъв случай придобива известни жречески елементи." Така по Васильовден в някогашния вестник „Зора" през 1939 г. е описан маскарадния обичай на българите от Христо Вакарелски, един от водещите български етнографи и фолклористи. И наистина, даже 80 години по-късно изпълнението на сурвакарите по селата в почти цяло Пернишко в нощта срещу Васильовден е пълно с „жречески елементи". Думата магия сякаш и тази година беше най-повтаряната от многобройните гости, тръгнали по селата в тази вълшебна нощ, озарена от запалените факли на маскираните и ритуалните огньове за здраве и берекет. За пореден път оглушителен звън от хиляди бакърени и бронзови звонци, хлопотари и чанове и страховити маски

плашиха лошотията и ни правеха усмихнати и добри

Ежегодно на този ден пернишка община организира тур през няколко села и групата от политици, специалисти, журналисти се води лично от кмета. Така и тази година пернишката градоначалничка поведе гостите да видят чудото невиждано никъде другаде – живата традиция на зимните маскарадни игри и обичая, известен като Сурва, Сурова или Сирова, което за местните хора е най-обичаният празник. В тази почетна група от зрители бяха народните представители Красимир Велчев, д-р Александър Александров, областният управител Ирена Соколова и хора от екипа й. Да видят вълшебната нощ бяха дошли хора като акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, учени от БАН, фолклористи, етнографи, стотици журналисти и фотографи, сред които имаше и представители на американски медии. Тук отново бе проф. Лозанка Пейчева, която преди време изненада с научно съобщение за аналогията на мелодиите на звънците на маскираните с класически парчета. От 5-6 години празникът не пропуска и кметът на софийското село Бистрица Николай Гюров, тъй като бистришките баби и обичаят Сурова/Сурва са заедно в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

Обикалката започна от село Люлин, където се срещнаха две от най-колоритните сурвакарски групи – местната и на село Долна Секирна. Жителите и гостите се радваха на маскираните, както и на групата войводи от национално сдружение „Хайдути". Двамата кметове Евгени Евгениев и Богомил Савов са сред маскираните, но след игрите се видяха с открити лица и си размениха подаръци. В сградата на читалище беше подредена изложба от снимки с историята на местната сурвакарска група, етнографска сбирка и красиви сурвакарски маски, украсени с птичи пера. Майсторите им Деян Евгениев и Росен Иванов бяха сред маскираните. Десетинагодишната дъщеря на Росен е Росица и е редом до татко си в групата. В ежедневието си той работи като електротехник, но като дойде ред да прави маски става художник. Негова запазена марка са багрените в цветовете на шарена черга пера, които после той нарежда в неповторима картина на лика, както се казва още на маската. Местните самодейци подариха на гостите ръчно изработени пръстени и гривни с българска шевица.

Обиколката на гостите минава през пернишкия квартал „Бела вода". И

там пред читалището гори сурвакарски огън

Местната сурвакарска група се отличава със специфичните си маски, наричани "зевала" заради многото животински глави или една глава с много усти по тях. Сред маскираните е малкият Стилян. Той е само на 3 и половина години и живее с родителите си в Петрич, но за празника е тук и съпровожда вуйчо си в маскарада. От 3-4 години в ролята на попа е Божидар. Тази година той завършва актьорско майсторство в НБУ и каквито други роли да му предложи живота, на Сурва пак ще го играе поп в сурвакарската сватба. И докато се вие хорото на сватбарите, мъжката булка се навежда и целува ръка на областната управителка на Перник Ирена Соколова, но тя знае обичая и подготвена пъха на булката едра банкнота. И за нея празникът е магия, още 4-5 годишна е гледала сурвакарите в селото на родителите си Кошарево и с трепет очаквала кой ще начерни по бузките в магичната нощ.

В град Батановци среща си дадоха местната група „сурвакарье" или „преличници", която казват, че не била разпускана от 1917 г. насам, и тази от село Черна Гора. Кулминацията на вечерната обиколка беше в най-голямото пернишкото село Драгичево. Там на селския площад се събраха сурвакарските групи от селата Долни Раковец, Прибой и Пещера. Кметът на Перник Вяра Церовска приветства всички сурвакари и гости на празника, пожела им да бъдат здрави и силни, а годината да бъде берекетна и успешна. Тя получи от домакините специален плакет за съдействието и съхраняването на автентичния обичай . След игрите на площада в селото за гостите имаше официална Сурвакарска вечеря с традиционните ястия – пача, вариво от кисело зеле и свинско, каварма, баници и пити, гарнирани с греяна ракия и червено вино.

Празникът продължава и на другия ден. Маскираните обхождат къщите и играят по мегданите. Всеки дом е отворен за гости. По селата си са се върнали хора, които отдавна, от поколения, живеят другаде. И ако маскарадният фестивал, който ще събере групи от цялата страна и чужбина, е част от градската култура, то тъкмо по селата се вижда как наистина е жива традицията. Затова и местните си казват не само на шега, : „От Сурва, на Сурва и от век на век". Сурва е нещо, което като се види, се усеща със сърцето.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай