20:50 ч.

11.01.18

6 мин.

0

0

0

Пернишко потъва в магията на Сурова

от Руми Борисова |

Пернишко потъва в магията на Сурова

Ако ви се е случило да попаднете в Перник в последните почивни дни на януари със сигурност сте си спечелили спомен за цял живот. Тогава в града се провежда международен фест на маскарадните игри "Сурва". Градът се оглася от грохота на стотици хиляди бакърени звънци. Маскирани дефилират на групи из целия град, а тътенът на мощни тъпани определя ритъма на ритуалните им танци. Зрелището е неописуемо и скоро и най-предубеденият зрител се потапя в магията на маскарада. Често посетилите на феста си мислят, че вече знаят какво е пернишката Сурва, но трябва да бъдат предупредени, че всъщност ще разберат тази магия само ако я видят като жива традиция по селата.


Градско дете съм и си нямах село като малка, подобно на повечето от връстниците ми. Гледах Сурва само на фестивала в Перник. Още пазя един ярък детски спомен как наблюдавах шествието на маскираните мъже на пернишкия стадион , качена на конче на раменете на баща ми. Фестивалът не се правеше всяка година. Имаше време, когато беше през две-три и четири години и когато вече бях отраснала, това зрелище повече ме отблъскваше, отколкото ми харесваше. Така беше заради облечените в кожи на убити животни мъже. Маските пък им бяха украсени с перата на заклани птици. Те самите бяха развеселени по-често от градуса на употребените питиета. Не ми харесваше и подигравката със свещеничеството, тъй като с всяка от групите маскирани ходеше и по един бутафорен поп, а баба ми ме беше научила да целувам ръка на духовника, където и да го срещна. Тези ми чувства се промениха рязко веднъж, когато с приятели отидох на СурОва на село. Да, фестът се казва "Сурва", но местните наричат обичая по-често с думата "Сурова", а в някои села и Сирова. Затова и когато в началото на декември 2015 г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство реши да запише народния празник в представителната си листа го направи и с двете имена Сурова/Сурва. Когато през 2000 година избирали име за фестивала, решили все пак да се казва Сурва, защото другото навява асоциация за сурова наденица или туршия, например.


А много преди експертите от световната организация да признаят обичая за живо човешко съкровище и на мене ми се даде да разбера какво е това Сурова в народния вариант. Приятели успяха да ме заведат на празника в селото, където те имаха корен. Там целогодишно вече живееха само тридесетина човека, но през тази магична нощ на 13 срещу 14 януари, в навечерието на Васильовден по стария стил, имах чувството, че във всяка къща свети и пуши комин. И всички бяха много, много добри, гостоприемни и вежливи, в особено приповдигнато настроение, а цялата обстановка беше празнична. Едва в тази нощ


разбрах колко е силна традицията


и какво е за тези хора маскарадният празник.


Специалистите категоризират Сурова като календарен, но навремето като сменили календара през 1916 г. настъпило известно объркване и някои групи започнали да излизат и да играят, да обхождат селата на "Германската Сурва", както тогава се изразявали по пернишките села за 1 януари. Но през годините на соца, когато администрацията в сферата на културата положила старание да държи под контрол процесите на развитие на народното творчество и да ги вкара в нормите на художествената самодейност, празникът бил вкаран в норми, а специалисти учели участниците в него как да пазят традицията. Някъде по това време се появило и обяснението, че в тази магична нощ маскираните гонят злото, което далеч не отговаря на истината. Но повторено много пъти като мантра особено старателно от медиите и по телевизора, това обяснение се вкоренило в масовото съзнание. Сред маскираните няма убедени, че гонят злото, най-малкото защото го правят всяка година и все по-старателно участват в Суровата, но доброто все още не е победило. В много от групите вече има ясно осъзнато старание да се пази традицията чиста, точно такава, каквато е била преди много поколения.


За мъжете, а през последните 2-3 десетилетия и за жени и деца, дългата подготовка за Сурова е като за най-важния спектакъл в живота им. Всеки има своя роля, за която сам прави костюма и маската си. Различните села имат и различни видове маски - ликове, копанки, зевала, както се казват тези с по-много лица и муцуни. Те са направени с познати материали - дърво, кожа, рога, кости, пера от домашни птици, вълна, плат, украшения, за да стане всеки един от тях "друг", различен от себе си. A понякога за това било нужно само да нацапаш лицето си, обясняват сега познавачите на обичая. Понякога за направата на маските се прибягват и до услугите на майстор, който прави маски за приятели и близки.


Според традицията сурвакарите обхождат цялото селище. Участниците в групите"играят" на сватба. Маскираните танцуват в ритъм и това създава мелодия от накичените на кръстовете им звънци. Така се налага ред, а


със сурвакарското пожелание "да бъде!" се утвърждава новото начало


и желанието за плодовитост, благоденствие и благополучие.


Някога участниците в сурвакарските дружини са били предимно ергени, но в днешно време участват възрастни мъже, жени и деца. Всеки от тях има определена роля и променена външност. Основна роля при сурвакарите се отрежда на водача, наричан болюбашия. Много важна е групата на сватбата – преоблечени мъже, играещи ролята на обредни лица от традиционната народна сватба, както и групата със звънци около кръста. Звънчарите са облечени с кожи или са покрити с разноцветни ленти от плат и задължително с маски на лицето.
В последните години е привнесен и обичаят в началото на празника маскираните да прииждат към центъра на селото с факли и да палят ритуален сурвакарски огън.


Заради този много вълнуващ празник от години в този ден на село се връщат хора, които живеят по далечни краища в страната и чужбина. Има даже един рейнджър, който не пропускал Суровата, даже когато бил на мисия. За съжаление все още обаче туристическите агенции не са се сетили да предлагат това невероятно преживяване за туристи. Струва ми се, че могат да се свържат с къщите за гости по селата, където ги има или с местните читалища, защото много често те са базата на сурвакарската група.


От около двадесетина години за традиционната Сурова по селата общината в Перник организира тур по определен маршрут. И тази година кметът на Перник Вяра Церовска ще води официални гости, специалисти и журналисти в няколко села.


Маршрутът на кметския екип и гостите ще започне от село Люлин в 17 часа с фолклорен концерт. По-късно там ще бъде открита фотоизложба на стари снимки на сурвакарската група от 60-те години на миналия век. В 18 часа там за среща ще пристигне гостуващата сурвакарска група от село Долна Секирна - двукратен носител на най-голямата награда "Златна маска от пернишкия маскараден фестивал. Празничната обиколка преминава и през село Големо Бучино, пернишкия квартал "Бела вода" и град Батановци, където ще гостува групата от село Черна гора.


Финалът е в най-голямото пернишко село Драгичево. Там ще се съберат сурвакарските групи от селата Долни Раковец, Прибой, Пещера и Национално сдружение "Хайдути". След игрите на площада в селото за гостите ще има официална Сурвакарска вечеря с традиционните ястия.


През цялата нощ сурвакари ще обхождат къщите по селата и ще благославят стопаните за здраве и берекет. В брезнишкото село Кошарево среща си дават около 22 часа едни от най-атрактивните групи – на местните и от селата Банище и Стефаново.


Празникът ще продължи и на 14 януари. В Село Дивотино сурвакарската група ще направи обхождане на къщите за здраве и берекет, което ще започне рано сутринта, още в 8 часа. По-късно в 13.30 часа на площада пред „Ханчето" ще се разиграе ритуалът „Сурвакарска сватба" , а от 15 часа ще бъдат подредени вкусни гозби в салона на местното читалище „Чичо Стоян". От 16 часа центъра на селото ще има концерт на певицата София Илиева и след него е предвидена празнична заря. Закриването на празника за региона ще бъде в село Кралев дол, където общия празник е от 17 часа.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент