2015-а обещава да е богата на промени в пенсионното осигуряване. Въвеждането на избор за втора пенсия, по-големи осигуровки за богатите, вдигане на стажа с 4 месеца са само началото. До април кабинетът ще представи цялостна визия за пенсионна реформа в следващите 15-20 г.
До месец кабинетът казва как може да сменим универсалния фонд с НОИ
Задължителното осигуряване за втора пенсия в частен капиталов фонд от тази година става доброволно. Родените след 31 декември 1959 г. ще избират дали част от осигуровката им (5 процентни пункта) да продължава да се трупа по индивидуална партида в т.нар. универсални фондове или цялата осигуровка (17.8%) да отива в държавния фонд "Пенсии" в НОИ. Промяната, настъпила 15 г. след въвеждането на тристълбовия модел на пенсионно осигуряване в България, предизвика остри реакции заради изненадващо бързия начин, по който бе приета без предварителни дебати. Засегнатите пенсионни дружества, работодателски организации и десни икономисти дори я определиха като "национализация" на парите на осигурените. "Никой няма да бъде принуждаван да прехвърля средствата си от универсалните фондове в държавния, това ще става единствено по волята на осигурените", увериха управляващите от ГЕРБ. В парламента за тази промяна те получиха подкрепата на ДПС и част от депутатите на Николай Бареков.
Според приетите към момента нови разпоредби в Кодекса за социално осигуряване изтеглянето на средства от универсалния фонд и преминаване към осигуряване изцяло в НОИ ще е еднократно действие. Т.е. веднъж избрал НОИ, осигуреният повече няма да има право да се върне към капиталовия стълб, където средствата се инвестират. Премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов обаче обявиха, че са готови да разпишат в закона и обратната възможност. Както и да удължат срока, в който младите хора, които тепърва започват работа, трябва да изберат къде да се осигуряват. Според мнозина предвидената една година е недостатъчна, а е възможно и младите да бъдат подведени и да вземат неинформирано решение. Затова финансовият министър обяви, че ще предложи да се въведе служебно пренасочване на младите работници към универсален фонд, ако те не вземат решение в рамките на законовия срок. "Ще дадем максимална гъвкавост и възможност за свободен избор на осигурените лица", обясни финансист номер 1. И обеща да се разпишат текстове, според които хората всяка година да може да променят решението си.
"Не бързайте да напускате универсалните фондове, разучете добре как и къде те инвестират парите ви и каква доходност се трупа. Чак тогава вземете решение", съветват и критиците, и привържениците на идеята за избора при втора пенсия. Но дори и някой вече да е взел решение да се откаже от универсалния си фонд и да се осигурява изцяло в НОИ, това няма как да се случи в първите седмици на годината. Причината е, че тепърва Министерски съвет трябва да приеме подзаконов нормативен акт за реда и начина, по който това може да стане. Очаква се наредбата да се появи до края на януари. "Няма нищо страшно, ако от 5 януари все още нормативния акт го няма и хората не могат да упражнят правото си на избор", коментира за "Стандарт" Николай Николов, съветник на вицепремиера Ивайло Калфин по пенсионните въпроси. "Осигурителните вноски се превеждат със заплатите, а януарските заплати ще се изплащат през февруари", припомни той. Същото важи и за младите новопостъпили работници през януари, чиито първи заплати и осигуровки трябва да се преведат през февруари. За тях обаче не се изисква приемане на допълнителна наредба, тъй като техните осигуровки ще следват процедурата за по-възрастните работещи, родени преди 1 януари 1960 г., които се осигуряват само в НОИ.
Няма срокове за избор на частен пенсионен фонд или НОИ от лицата, които в момента се осигуряват за втора пенсия, няма и да има, уверяват депутатите, подкрепили промяната. Така те разсеяха съмненията, че е възможно държавата да форсира взимането на това решение, което да предизвика паника и несигурност. Самият финансов министър Владислав Горанов даде следния съвет в парламента: "Може да се осигурявате в универсалния фонд до последния си ден преди пенсионирането и ако се окаже, че по партидата ви има недостатъчно средства, а определената от НОИ пенсия е по-голяма, да прехвърлите партидата си в НОИ и да изберете държавната пенсия". Горанов мотивира промяната единствено с концептуалния спор дали избраният през 2000 г. модел на пенсионно осигуряване у нас гарантира интересите на българските граждани. "Основният дебат е дали двете пенсии заедно, които човек би получил от НОИ и от универсален фонд, ще са по-големи или поне равни на пенсията, която получават хората, които в момента се осигуряват само в НОИ. "Няма надежден метод, който да изчисли това, и не искаме държавата да носи отговорност за неудачите на този модел", посочи Горанов.
Пенсионираме се, без да напускаме работа
От 2015 г. хората вече ще може да излизат в пенсия, без да е необходимо преди това да прекъснат трудовия си договор. Досега навършилите необходимите години и стаж, трябваше поне за ден да спрат да работят и да се осигуряват, за да подадат документите си в НОИ. Заведено дело от българка в Съда на ЕС приключи с постановление, че обвързването на пенсионирането с изискване за прекратяване на работа е недопустимо според еврозаконодателството. Занапред пенсиите ще се отпускат от датата на придобиване на правото за тях, като ще е достатъчно само да се подаде заявление с необходимите документи в 6-месечен срок. Ако молбата е подадена след изтичането на този срок, пенсията ще се отпуска от датата на подаването им.
По-големи вноски за високите доходи
97 000 българи със заплати над 2400 лв. ще плащат по-големи осигуровки от 2015 г. От тази година максималният осигурителен доход, върху който се правят вноските за пенсия, здраве и безработица, е увеличен с 200 лв. до 2600 лв. Така работник или служител с месечна заплата на нивото на новия осигурителен таван ще трябва да отчислява всеки месец лична осигурителна вноска в размер на 335.40 лв. вместо 309.60 лв. За работодателя разходът за осигуровки на същия работник се увеличават от 427.20 лв. на 462.80 лв. От това завишаване на максималния осигурителен доход НОИ очаква 31 млн. лв. повече приходи.
Други 35 млн. лв. допълнително ще дойдат от увеличените минимални осигурителни прагове, под които не може да се начисляват вноските за пенсия, здраве и безработица. Синдикати и работодатели договориха нови нива на осигурителните прагове в половината от икономическите дейности. За останалите административно е наложен ръст от 4.4% - средният, който бе постигнат при договорените отрасли. Най-ниският осигурителен доход в страната от 1 януари е 360 лв., колкото става и минималната работна заплата. От 1 юли тя ще нарасне още веднъж с по 20 лв. до 380 лв. От този ръст на най-ниското месечно възнаграждение ще се възползват около 200 000 работещи българи. Чистият им доход след плащането на осигуровки и данък общ доход ще се увеличи от 266 лв. на 282 лв. За Държавното обществено осигуряване това ще донесе 13 млн. лв. допълнителни приходи.
Само стажът ще расте с 4 месеца
Годините за пенсия остават без промяна през 2015 г., но с 4 месеца ще нарасне продължителността на необходимия стаж. Това последно гласуваха депутатите, след като месеци наред вървеше дебат трябва ли условията за пенсиониране при масовата трета категория труд да останат замразени втора поредна година, или ръстът да е с по-плавна стъпка от 2 месеца до приемането на цялостна визия за укрепване на пенсионната система с график как да се правят промените през следващите 15-20 г.
Така през 2015 г. условията за излизане в заслужен отдих за работещите при трета категория труд са навършени 63 г. и 8 месеца за мъжете плюс 38 г. трудов стаж, а за жените - възраст от 60 г. и 8 месеца и 35 г. стаж. По груби сметки повишението на стажа с 4 месеца ще намали броят на новоизлизащите в пенсия българи с около 8000 през 2015 г.
В средата на годината пък ще се извърши осъвременяване на пенсиите с 1.9%. Това показва швейцарското правило. Ръстът е символичен заради дефлацията, продължила почти през цялата 2014 г. Тъй като се очаква дефлационните процеси да продължат и през 2015 г., в Кодекса за социално осигуряване бе приет специален текст, който гласи, че ако процентът на осъвременяване на пенсиите е отрицателно число, те да не се променят. Минималната пенсия за стаж и възраст, която получават около 300 000 възрастни хора, ще се вдигне от 1 юли от 154.50 лв. на 157.44 лв. Максималната пък ще скочи от 840 лв. на 910 лв. Така броят на ощетените в момента 44 000 пенсионери заради таван на пенсиите ще намалее с около 13 000 души.
Селските стопани ще плащат върху 300 лв.
Близо 75 000 българи, регистрирани като земеделски производители, ще плащат по-високи осигуровки от 1 януари. Причината е, че те вече ще се осигуряват не върху 240 лв., а върху 300 лв. Така месечната вноска от 61.92 лв. скача на 77.40 лв. Повишението на осигурителния праг за земеделските стопани и тютюнопроизводителите бе посрещнато с голямо недоволство от бранша. Мотивът за това увеличение бе да се осигури равнопоставеност между тях и самонаетите със свободни професии. Земеделците повече от 7 години се осигуряват върху 240 лв., въпреки че минималната работна заплата в страната вече е с над 100 лв. отгоре.
Самонаетите обаче трябва да правят вноски върху минимум 420 лв., като всяка година има довнасяне на осигуровки в случай, че този доход бъде надхвърлен. Гласуваният в крайна сметка минимален осигурителен праг за земеделските стопани от 300 лв. бе компромисен вариант. Очаква се през следващите години той да продължи да расте, тъй като е недостатъчен земеделците да получат дори минималната пенсия, когато се пенсионират.
Смятат майчинските 2 години назад
Обезщетението за бременност и раждане през 2015 г. ще се изчислява на базата на усреднения доход, взиман от майката през последните 24 месеца. Това е с 6 месеца повече от периода, който важеше през изминалата 2014 г. Промяната се прави, за да се ограничат злоупотребите със средства от фонд "Общо заболяване и майчинство" в НОИ. Честа практика е бременни жени да бъдат назначавани фиктивно на максималния осигурителен доход, за да получават после цяла година максималното обезщетение за майчинство от 2160 лв. (90% от максималния осигурителен доход от 2400 лв.). Удължаването на периода ще намали средно с 12 лв. месечните обезщетения за майчинство и ще спести на НОИ 8 млн. лв. на година. В същото време се запазва размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до 2-годишна възраст на 340 лв.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
