"Правеше добро с едно непонятно за озлобеното ни време смирение. Сякаш не беше от този свят. Изглеждаше толкова смачкан, опърпан, но одухотворен. Златен човек с голямо сърце. Беше щастлив от това, което прави". 45-годишната София Терзиева бърше сълзите, докато обяснява защо е била път от София до село Байлово, за да се поклони пред ковчега на дядо Добри.
Дълга върволица от хора се изниза през храма „Св. Св. Кирил и Методий" в Байлово, за да се сбогуват с почитания приживе като светец старец, един от най-големите благодетели на православната ни църква. Сред дошлите беше и депутатът Йордан Цонев, както и почти всички управници на съседните села.
Дядо Добри почина в понеделник на 103 години. Ще бъде погребан утре в двора на храма в Байлово, в който прекарва голяма част от живота си. „Още в понеделник вечерта тялото му беше положено в църквата и десетки хората дойдоха да се простят с него", казва кметът на Байлово Бойко Неделчев. „Тук беше сърцето му. Дядо Добри имаше изключителна сила - любовта към Господ, а събирането на милостиня приемаше като служене", заяви отец Серафим, който отслужи заупокойната молитва.
"Не съм го познавал лично, но често съм го срещал, когато ходя в столичния храм "Александър Невски". Бях изумена, когато разбрах, че е дарил на храма над 35 000 лева. Колко души днес са способни на такъв жест", пита развълнувано 50-годишната Митка Капризова.
Хората до нея обсъждат колко тих и смирен е бил Светеца от Байлово. "Свят човек. Правеше добро, без да очаква нищо в замяна", обяснява възрастен мъж. Други пък припомнят, как преди години роденият като Добре Добрев просяк е минавал пеша 40 км до София, за да събира милостиня.
„Най-големият урок, който съм научил от дядо си и, който беше смисъла на живота му е, че всеки трябва да търси и прави добро", разказва внукът на светецът от Байлово – Кристиян.
Дядо Добри започва да помага на църквата още в ранните си години. По време на бомбардировките над София през Втората световна война снаряд пада близо до него и той губи частично слуха си. „Тогава животът му се преобръща и той решава да се посвети на църквата", разказва кметът на Байлово Бойко Неделчев.
През 2000 г. дарява всичките си имоти на църквата. Почти всеки ден старецът с дълга бяла коса и брада събираше пари пред вратите на храм-паметника „Александър Невски" или църквата „Свети Седмочисленици", които след това даряваше за православните храмове.
Едно от последните дарения, които прави Благодетеля от Байлово е за построяването на храм в гара Елин Пелин. Църквата започнала да се строи, но заради липса на средства изграждането им спряло. Чула за добрите дела на дядо добри, кметицата на гара Елин Пелин потърсила колегата си от Байлово. „Помоли ме да попитам дали дядо Добри би дарил средства за храма.
Разговарях с дядо Добри. След 3 месеца ме извика, за да каже, че е събрал 7000 лв.", разказва кметът Бойко Неделчев. Когато започнали да описват пари в общината, се оказало, че парите били 8200 лв. „Казах на дядо Добри, че парите са повече, а той отвърна „Грешката е вярна, колкото съм донесъл, толкова", спомня си Неделчев.
Въпреки че през годините двете дъщери на дядо Добри многократно се опитвали да го приютят в домовете си, той отказва. Предпочита малката си скромна къщичка в двора на църквата „Св. Св. Кирил и Методий" в родното Байлово. „Въпреки, че е къщата имаше легло, той спеше на земята върху един кашон. Така ще го запомня", казва кметът на Байлово.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
