Наши рибари на война с румънски граничари

Наши рибари на война с румънски граничари | StandartNews.com

От няколко години речните рибари в Силистренско водят война с чужда държава. Лодкарите от село Ветрен, които хвърлят мрежите си в реката, често стават обект на преследване от граничните власти на Румъния. С обвинението, че ловят риба в румънски води, нашите речни вълци биват гонени, арестувани, а лодките и мрежите им конфискувани.

„Той ме закачи за катера... Тегли ме нагоре около 300 метра, записа ми личната карта, взе ми данните и ме предупреди, че ако отново ме хване, ще ме носи в Кичу и там ще ми конфискува всичко." Това са думи на рибаря Валентин Йорданов, споделени наскоро в приемната на депутата Александър Сабанов в Силистра. Колегата му Петко Григоров обяснява, че в момента румънските гранични служби са конфискували три лодки на наши рибари и заплашват да ги съдят за нарушаване на границите.

Речните вълци припомнят, че при подобна акция преди няколко лета техният колега Лъчезар Маринов бе задържан и щеше да бъде изправен пред съда в Кълъраш. В румънския арест той получи сърдечна криза и се наложи спешно да постъпи в болница, та затова го освободиха предсрочно. "Румънецът чертае по картата с една химикалка и ми казва: Границата минава от тук, ти си навлязъл в наша територия, арестувам те! . Не го интересува, че остров Ветрен във всички лоцмански карти за навигация по Дунава се води български, нито че в сателитната карта на Гугъл е посочен като част от нашата територия.", разказва рибарят Пламен Бончев, който неведнъж е имал разправии с граничарите от северната ни съседка.

Сагата с екзотичния къс земя не е от вчера. През 1908 година, стъпвайки върху двустранната Конвенция за определяне на речни граници между България и Румъния, страните се договарят сушата, разположена сред водите на реката между 394 и 391-тия й километър, да се счита за българска територия.Споразумението казва още, че речната граница ще следва средата на реката при най-ниските й води, които текат в едно единствено легло и средата на ръкава, който съдържа талвега на реката, когато се раздели на два и повече ръкава.

Териториалните размествания на Балканите по време на последващите войни обаче променят сттуквото и в един период до началото на 50 – те години на миналия век остров Ветрен, под името Чийокънещ, започва да се счита за румънски. През 1956 година след ново споразумение между двете разделени от Дунава държави и в съответствие със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на България влажната територия отново става собственост на нашата страна. С уговорката, че

двустранна междудържавна комисия има право да заседава на всеки десет години

за да определи дали по поречието на Дунава не са настъпили промени, които да коригират талвега на водите, така че остров Ветрен да се окаже територия, чиято принадлежност трябва отново да се уточнява.
В следващите 60 години не е известно комисията да е заседавала, нито да са договаряни изменения на държавната ни граница на север от Силистра. От няколко години обаче българските рибари не могат да хвърлят мрежите си край острова, защото граничните катери на Румъния ги преследват и гонят от водите около острова.

"Румънците ползват тази територия за дърводобив, отглеждат там животни. Познати ми казаха, че Букурещ дори кандидатствал пред Брюксел за финасиране, да се запази биоразнообразието на острова. Тази малка земя е рай за ловците. В гората и край блатистия бряг гнездят поне две дузини диви птици. Нашата държава, на която принадлежи Ветрен, не може да се възползва от богатството му, а румънците направо го окупират. В нашето сдружение маме регистрирани 33 рибари. Прехранват се с улов от реката, с това издържат семействата си. Те искат да работят честно, да не нарушават законите. Но не е тяхна работа да убеждават румънските граничари, че островът е българска територия.", твърди Афтени Чобанов, председател на рибарския синдикат в селото.
Докато нашите лодкари играят на котка и мишка с граничната стража на Румъния, колегите им от северния бряг спокойно ловят риба в спорните териториални води, без нашите власти да ги санкционират, твърдят рибарите от Ветрен.

На парламентарен въпрос по темата, отправен до министъра на транспорта от депутата Сабанов, е получен отговор, в който се повтарят известните факти, че:" Границата е определена от конвенция, подписана през 1908 година. От тогава досега не е заседавала обща комисия, която да определи принадлежността на островите, възникнали с времето. „ От отговора на министъра не става ясно защо, въпреки постоянно поддържаното напрежение в близост до биосферния резерват „Сребърна" ,София не настоява за сесия на междуправителствения орган. По правило ако такъв форум се свика, той

би следвало да бъде насрочен за периода между месеците август и ноември

когато нивото на водите на Дунав е най-ниско, обясниха експерти от Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав в Русе. На него задължително трябва да бъдат поканени да присъстват и представители на ЕК, защото териториалните спорове между държавите, членки на Евросъюза изискват това.

Дали властта у нас ще пропусне за пореден път да опита да намери решение на спорния проблем и тази година още не ясно. Сега е времето подобна среща да се планира, ако не искаме пак да се пропусне времето, когато това може да стане. Така или иначе докато чиновниците се помайват, мъжете по поречието от Тутракан до Силистра, които се изхранват с рибарство, ще гледат жадно водите около острова без бряг. Те или няма да смеят да се възползват от благата на природата, скрити около него, или ще го правят в условия на риск за сигурността, имота и честа си.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай