София. Често се говори, че българите са въвлечени единствено в ежедневните си битовизми и не ги интересува какво се случва извън границата на страната. Това обаче не е точно така. Минаха вече 2,5 години от избухването на протестите в Сирия. И все повече българи се интересуват от това, което се случва в тази страна. Особено когато става въпрос за хуманитарния аспект на кризата там.
Сирия не е чужда на българите. И само Турция я разделя от България. Хиляди българи са работили или живели там, хиляди сирийци са завършили образованието си тук. Част от тях са се върнали в страната си, докато други останаха тук и създадоха семейства.
Много хора ми се обаждат, питат ме за ситуацията в Сирия, за бежанците тук, от какво имат нужда, с какво могат да помогнат. Голяма част от тях даряват дрехи, колички, адаптирани млека, храни. Професор от Стара Загора ми се обади и заяви, че е готов да издържа 5-членно бежанско семейство, като им дава месечна издръжка. Друга госпожа от София се обади и предложи безвъзмездно тристаен апартамент за ползване.
Група млади лингвисти пък предложиха доброволно да обучават бежанци на български език. Току-що завърнала се от Сирия дама, която знае арабски, поиска да превежда на добра воля.
Спортният журналист Виктор Кирков, който ръководи инициатива за създаването на футболни отбори от бездомни хора, работи за селектиране на тим от бежанци от центъра в "Овча купел". Те имаха вече проведена първа тренировка. Г-н Киров заяви, че целта на тази инициатива е да се опита да интегрира младежите бежанци в обществото, използвайки за целта футбола като инструмент.
Камелия Шопова от Клуба на българките, обвързани в Арабския свят, сподели, че е решила да помага доброволно на избягалите от конфликта сирийци и други бежанци. И добави, че заедно с други жени доброволки събират помощи, които даряват директно на нуждаещите се в "Овча купел".
От Алианс за регионални и граждански инициативи (АРГИ) се ангажираха доброволно и активно да участват в националната кампания за набиране на помощи за бежанците тук и в Сирия. Председателят на Управителния съвет на организацията Цветелина Нешкова сподели, че никой не избира да стане бежанец. И за да разберем даден човек, трябва да се поставим на неговото място. "Трябва да сме толерантни един към друг, защото в края на краищата, ако хората не са братя по религия, то са братя по човещина". АРГИ организира фотоизложба на сирийски бежанци, която ще бъде осъществена съвместно със сдружение Common step.
Емилия Цоконова от Common step заяви, че "Човечеството ще загине от недостиг не на велики дела, а от недостиг на малки добрини". И добави, че хората в Сирия са подложени на огромно изпитание. "На територията на тяхната държава се води война и животът на всеки един човек е в постоянна опасност, за да се спасят е нужно да избягат, далече! Това е предоставеният избор". Миналата година сдружението монтира билборд в центъра на София с брояч на жертвите и бежанците в Сирия.
Розалина Гьобеклива и Мишел Василев от Хасково, членове на Агенция за европейска интеграция смятат, че за да бъдат по-лесно интегрирани, бежанците трябва да се запознаят с българската култура и бит. Затова на Коледа те включиха деца бежанци в градското тържество, а през месец март научиха бежанците в Пъстрогор как се правят мартеници.
Тези ярки примери са само извадка от стотици такива, които доказват, че българският народ е съпричастен и гостоприемен. Но това не означава, че някои българи не продължават да гледат подозрително и презрително към бежанците. Възприемат ги като икономическа тежест и национална заплаха, подклаждани от сензационни публикации или коментари в редица медии. Като например статии със заглавия "Нашествието на забрадките в центъра на София" или "Не ни стигат ромите, а сега и бежанците".
Бежанците не са ангели и не трябва да се очаква да се държат катo такива. В същото време те не трябва да бъдат демонизирани. Тези от тях, които е останат тук, трябва да бъдат интегрирани по-ефективно. Те трябва да знаят, че имат както права, така и задължения, първото от коетo е зачитането на законите. От моите обиколки из центровете за настаняване на бежанци мога да твърдя, че въпреки трудните условия в тях и бавенето на процедурите за получаване на статут, бегълците от Сирия са доволни, че са на сигурно място. Те споделят, че децата им поне спят необезпокоявани от изстрели и бомбардировки. Голямата част от тях милеят за родината и искат да се върнат щом приключи кризата. Малцина искат да останат тук, а трета част - да замине за Западна Европа, където смята, че ще имат шанс за по-голяма реализация.
От своя страна България има интерес кризата в Сирия да приключи по-бързо. Все повече българи осъзнават, че всички ние живеем в едно глобално село и, за да живеем в мир, трябва да помогнем и на нашите съседи да го постигнат. Българите се гордеят, че са приютили арменски бежанци и са спасили българските евреи. Сега имат отново шанс историята да запомни, че са подали ръка на бедстващите сирийци. Навремето Яворов описа арменските бежанци, дошли в България така: "далеч от родина, в край чужди събрани, изпити и бледни, в порутен бордей, те пият, а тънат сърцата им в рани, и пеят, тъй както през сълзи се пей". Съдбата на сирийците днес е същата. И вярвам, че българите за пореден път няма да изневерят на своята хуманност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
