Скални пирамиди, възрожденски къщи, хубаво червено вино. Трудно ще се намери човек в България, който да не се сети, че всичко това го има в най-малкия ни град Мелник. Населеното място всеки ден посреща туристи от страната и чужбина. Архитектурно-историческият резерват е с хилядолетна история. Археолозите вече 50 години възкресяват за нов живот множеството руини в града и околностите му. Историците откриват името му в древни документи, назован с „божествени" епитети. „Богозидан град" е Мелник, според грамота на сръбския крал Стефан Урош, за Константинополският патриарх е „Богопазен" или „Богоспасен" град – крепост. Титла, давана на градове със слава на силни християнски центрове и непристъпни твърдини. Градове, пазители на християнски реликви. „Искаме да върнем старата слава на религиозен център на Мелник. Тук някога е имало над 70 църкви, действали са 4 манастира. След много работа и ремонти сега тук с отворени врати са пет храма, амбицията ни е да стегнем още два, защото напливът на туристи към църквите ни става все по-голям", твърди кметът на Мелник – Наско Петев.
Мелничани се радват, че църквата „Свети Николай Чудотворец", която бе затворена почти три години и половина, отново посреща миряни. Много дарители, помогнаха за възстановяването на храма, в който в началото на юли 2014 г. лумна голям пожар заради късо съединение. Изпепелени бяха иконостасът, царските двери и много икони в построения през далечната 1756 година храм. „Големият ни проблем бе, че бяха унищожени 19 ценни икони. Те нямаше как да се реставрират. Наложи се изографисването на нови. Някои са готови и са поставени в църквата, за другите трябват още средства. Липсата на средства бе причина толкова дълго да е затворена светата обител, но в края на миналата година тя отвори врати за поклонници", казва управникът на Мелник. Новият иконостас е внушителен - дълъг е 4 метра и е висок 3 метра.
Църквата „Свети Антоний Велики" в Мелник приема десетки миряни за нощувка в нощта срещу храмовия празник на 17 януари. Тя е единствената в България, кръстенана този светец. Хората спят в храма с надеждата да намерят лек за болките си. По традиция идват и вярващи от съседна Гърция. Повечето са тук, за да търсят изцеление и опрощение. 17 януари се празнува за предпазване от болести. Миряните вярват, че светецът ще им помогне. „За нас това е един от най-големите празници, свети Антоний бди над нас. Той е бил лечител, пази ни не само от болести, но и от бесове", споделят местни жители.
Колона в средата на храма е опасана с тежки железни вериги и окови. Прангата през годините се е впивала в крака на стотици психично болни, на буйстващи хора. Преди десетилетия държавата решила да се реставрира тази църква. Тя останала затворена цели 33 години. Отворила врати чак през 2000 година. Реставраторите изнесли иконите и от тях до днес няма никаква следа. Цяло чудо било, че точно тази на св. Антоний я оставили в друг мелнишки храм - "Свети Николай". Тя е върната, където й е мястото - в църквата „Свети Антоний Велики".
Вече над година и половина уникална църква в Мелник е като магнит за туристите. Храмът „Света Параскева" /"Света Петка"/, който бе осветен от Неврокопския митрополит Серафим, е на 15 века и бе възстановен след повече от 100 години. В светата обител пак се палят свещи и се молят за здраве хиляди миряни от страната и чужбина. Тя възкръсна буквално от пепелта като птицата Феникс. В олтара й се съхраняват мощите на трима светци – на Преподобната света Параскева, на свети Климент Охридски и на свети Пантелеймон. „Тази църква е една от перлите в короната от храмове и манастири в региона. Вярващите я посещават като православен храм, невярващите – като музей на вярата, който впечатлява всеки. Българите са най-много, а от чужденците преобладават гърците и руснаците", разказват местните хора.
Възкресяването на църквата започна през 2004 година. Тя се намира на около километър югоизточно над населеното място, в склона на Мелнишката крепост – под Деспот-Славовия манастир „Св. Богородица Спилеотиса"/ „Света Зона". Бизнесменът Живко Литов е в основата на възстановяването на храма. Eдна от най-древните църкви в Мелник е с богата история. Изградена е през VI век, била е разрушавана и възстановявана през IV десетилетие на ХIII век, в края на ХVI - началото на ХVII век, и през втората половина на ХVIII - началото на ХIХ век. Окончателно е рухнала при Кресненско-Крупнишкото земетресение в 1904 г. Но днес отново посреща миряни от целия свят.
Мелник привлича туристи и с обновената главна църква на прочутия средновековен и възрожденски мелнишки манастир „Св. Богородица Спилеотиса", който е в руини. Храмът бе осветен от Неврокопския митрополит Серафим на храмовия празник – 31 август 2016 г. Направен бе и нов иконостас, който бе измайсторен в Трявна. Сбъдна се мечтата на много местни жители – тази църква да отвори врати постоянно за миряни и в нея те да палят свещи и да се молят за здраве и благоденствие.
Манастирът „Св. Богородица Спилеотиса" („Св. Зона") е емблематичен християнски ансамбъл в археологическия резерват и е с национално значение. Той е изграден през 1209-1211 г. в източния край на монашеската зона на мелнишката крепост на платото „Св. Никола" южно над Мелник като пръв манастир на деспот Слав, който се е проявил с голямо църковно-манастирско, гражданско и военно строителство в града-столица на неговата „Малка България" в първите десетилетия на ХІІІ век. Главната му църква „Св. Богородица" е реставрирана за последен път през 40-те години на миналото столетие.
Хората в Мелник се гордеят, че днес поне главната църква на манастира я има. Те вярват, че в следващите години ще се разие още по-добре религиозният туризъм в града им. Църковно-манастирското културно наследство тук е безценно богатство, което привлича още от края на XVI век вниманието на множество различни специалисти и любители на старини – българи и чужденци, с разнообразието и високостойностните си архитектурни и художествени ценности с неповторимо обаяние. „Спасихме църквата и от руини я отворихме отново. Направихме го, защото всеки храм е средище на вярата и българщината", казват жителите на най-малкия ни град. Отворена за миряни е и църквата „Свети Йоан" в гробищния парк.
Амбицията на мелничани е в близко бъдеще да посреща миряни и църквата „Свети свети Петър и Павел", която е затворена повече от 30 години. Тя е паметник на културата с национално значение, построена е през 19-и век. С изключителна художествена стойност са иконостасът, амвонът, епископският трон, стенописите и иконите. „Вярващ човек съм, всяка сутрин съм на църковна служба, където пея. Моя мисия е да този прекрасен храм да отвори врати за миряни. Недопустимо е, че над 30 г. стои под ключ. Но вътре трябва да се направи основен ремонт, от почистване, от освежаване, за да посреща пак вярващи", твърди Наско Петев. Ремонт е необходимо и в църквата „Света Варвара", която също не приема посетители, намира се до прочутата Кордопулова къща – най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, построена през 1754 година. Светата обител няма покрив, ще са нужни сериозни финансови средства.
„Спасихме едни църкви от руините и ги възстановихме, други ремонтирахме. Ще продължим да възкресяваме църкви, защото всеки храм е средище на вярата и българщината", категорични са мелничани. А най-малкият ни град Мелник със своите храмове ще заема все по-голямо място в сърцата и спомените на своите гости.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
