Кракраленд на поправка

Кракраленд на поправка | StandartNews.com

Инициативен комитет за развитието на средновековната крепост Перник като привлекателен туристически обект ще бъде създаден по инициатива на кмета на Перник Вяра Церовска. Това беше обявено на първата от серия дискусии за миналото, настоящето и бъдещето на твърдината на легендарния войвода Кракра, организирана от общинското ръководство дискусия. Във форума участваха заместник-деканът на историческия факултет доц. Георги Николов – специалист по средновековна българска история, проф. Тотко Стоянов – специалист по антична археология, гл.ас. Даниела Стоянова – специалист по археология. Сред историците бяха и перничаните проф. Надя Манолова – специалист по българско Възраждане и доц. Александър Николов – специалист по средновековна история. Те бяха категорични, че с осъществения през 2013-2014 г. проект за подобряване на туристическата атракция на крепостта не е постигнат желания и очаквания ефект и т. нар. визуализация с метал и пластмаси е несполучлива.

Нов проект ще превърне крепост Кракра с привлекателно за посещения място. Това е желанието на градската управа. В обстойна презентация, представена от археолози от Регионалния исторически музей в Перник бяха представени различни проекти за крепостта, обсъждани през годините, но останали неосъществени, някои като неприемливи заради идеята градежите да се вдигат до покрив без да е било известно как наистина са изглеждали. Припомнено беше, че реставрацията и консервацията на разкритите крепостни стени и обекти във вътрешността на калето са образец за времето на 70-те години на 20 век, когато са правени. Подчертано беше, и че

поне 10 века Перник гордо носи свето име

отстоявано от някогашния владетел на крепостта - войводата Кракра и заслужава да има добре представена крепост. По думите на Церовска инициативният комитет за подготвяне на нов идеен проект ще включва известни български историци, интелектуалци и хора, ангажирани с историята на града, а проектът ще бъде предложен за широко обществено обсъждане и само след одобрение от местната общност ще се предприеме неговото осъществяване.

Причина за тази активност е недоволството на перничани от осъществения през 2013 г. от Община Перник проект „Подобряване на туристическата атракция – Средновековна крепост „Кракра Пернишки" в гр. Перник и свързаната с нея инфраструктура", финансиран с европейски средства. Резултатът и ефектът от този проект стана причина крепостта, която е паметник с национално значение, да бъде наречена „Кракраленд", бутафория, подигравка с историята и то само заради използваните материали – винкели и полимери.

По данни от общинската администрация от времето на осъществяване на проекта първоначално подписаният договор с МРРБ е за 4 200 000 лева, като в резултат на проведените тръжни процедури, общият размер на сумата е намален на 3 711 000 лева. От тях разходите за строително-монтажни работи са в размер на 3 071 000, в това число за самия обект - пътеките, паната, надграждане в някои от участъците с ломен камък са на стойност 1 911 000 лева. Дребно мащабната инфраструктура - водопровод и канализация, подходите към крепостта са за 1 160 000 лева. Посетителският център струва 49 873 лева, наблюдателната кула - 65 270 лева, електронният гид, който така и не проработи - 60 000 лева и 59 000 лева са за осигуряване на публичност на проекта, за управлението му, обучението на аниматори, както и разходи по изготвяне на проектното предложение, за строителен и авторски надзор.

По неустановени за сега причини в този проект крайно неправилно крепостта беше наречена с името на нейния популярен владетел Кракра, който в последния век е получил и прозвището Пернишки. Как са се казвали владетелите преди и след него на историята не е известно. Всъщност крепостният хълм официално е наречен "Кракра" през 30-те години на 20 век, когато градската управа го

предоставя безвъзмездно на Ловно дружество „Сокол"

срещу задължението в срок от три години да го залеси и огради, да построи общодостъпен и безплатен за гражданството ловен парк с алеи, осветление, чешма, спортно стрелбище и ловна хижа-музей-гостоприемница. Но и да реставрира крепостта и старинната черква, открити от учителя Стефан Бръчков при археологическите разкопки през 1927 г.

Така постепенно местното население започва да нарича крепостния хълм и самата крепост с името на владетеля "Кракра" като замества битувалото дотогава название "Градо". След посещението си по тези места Иречек е отбелязал, че в края на 19 век селището е известно в околните села като Перин град. През 1943 г. археологът Васил Миков прави предположение, че името на Перник е дошло от славянския бог Перун, като приема, че

първоначално селището се е казвало Перуник

За първи път името на Перник се среща в апокрифната българска летопис "Видение на пророка Данаила за царете и последните дни в края на света", за която се смята, че е създадена през втората половина на ХІ век. Името на крепостта се споменава и в Безименото народно житие на св. Йоан Рилски, написано преди мощите на този най-български светия да бъдат пренесени в по днешните унгарски земи, което значи, че е от ХІІ век, но преди 1183 г. За името на Перник има много и различни тълкувания и предания, но е сигурно, че селището е с това име от поне 10 века, а така се е наричала и крепостта на войводата Кракра, затова според специалистите е неправилно на пернишката средновековна крепост да се слага името на единствения известен неин владетел.

Според кмета Вяра Церовска нейната амбиция е твърдината да бъде показана в истинския й, автентичен вид и да привлича поток от туристи, което по думите й ще допринесе за развитието на региона. За щастие при изпълнението на проекта за крепостта по никакъв начин

не са нарушени пластовете история

които все още са под земята. Не са проучвани склоновете на хълма, върху който е самата крепост, а там може и да са скрити неподозирани по стойност за историята обекти. Доказателство за това е откритата в подножието на хълма раннохристиянска базилика от VІ век, построена вероятно върху тракийско светилище и още два храма вдигнати над нея през ХІІ и ХІХ век. Тяхно проучване започна през 2004 г., но поради липса на средства не е завършено, а и по никакъв начин не са направени достъпни за посещение.

Вероятно първото укрепление на това място е от началото на 4-ти век пр. Хр. Средновековните крепостни стени са стъпили върху тракийската стена. До започването на археологическите разкопки през 1960 г. за това място се е знаело твърде малко. Продължилите до 1979 г. с известни прекъсвания проучвания на крепостния хълм разкриват неподозирани страници от културно-историческото развитие на този район. Установено е, че още през V хилядолетие пр.Хр., през епохата на средния неолит, хълмът е бил заселен и в продължение на 6 хилядолетия тук са сменяли селища и култури и когато се мисли за не може да бъде пренебрегнато.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай