Руслана, Димитър и Иван построиха биоцарство на село
В Горнослав растат на воля билки, джинджифил, смокини и калифорнийски червеи
Руслана, Димитър и Иван са трима млади българи, които зарязват модерните си професии и големия град и отиват на село, за да се захванат със земеделие. Те са основатели на "Веселата ферма в Родопите", която се намира в малкото китно селце Горнослав, на десетина километра от Асеновград и с не повече от 40 жители. Повече за фермерския живот на село пред "Стандарт" разказва Руслана Бояджиева.
Преди години Руслана Бояджиева и съпругът й Димитър Грънчаров са живели в чужбина - първо в Германия, а после в Чехия. Но животът на гастарбайтери не бил за тях и се върнали в родината, където заедно с приятеля си Иван Андонов основали "Веселата ферма в Родопите" в село Горнослав. И тримата не са от това селце. Руслана е родом от Варна, Димитър от Стара Загора, а приятелят им Иван - от Пловдив. Руслана и Митко са връстници и сега са на 35 г., а Иван е на 37. Той е завършил "Телекомуникации" в Нюрнберг, Руслана "Информатика" в ИУ-Варна, а Димитър "Журналистика" в СУ. Преди да станат биофермери, Руслана и Иван са работели като инженери по телекомуникация, а Димитър като SME (Subject Matter Expert) - тесен специалист в аутсорсинг компания в Бърно. Професията на Руслана е доста търсена, а по думите й
в Чехия получавала около 5000 лв. заплата
И тримата обаче решават да се откажат от модерните си професии, да се върнат в България и да се занимават с натурално земеделие, правейки своя ферма. "Като цяло искахме да се реализираме сами, без да работим за някого. Едновременно с това, обаче, започнахме да имаме наблюдения над храната, която консумирахме - зеленчуци и плодове без вкус и мирис и месо, в което се усеща антибиотичен препарат. Това малко ни стресна и започнахме да се ориентираме към създаването на ферма, в която да си произвеждаме сами храната", разказва за начинанието им Руслана. Тя, Митко и Иван дълго обикаляли родните села в търсене на най-хубавото местенце. "Отне ни година да намерим точното място, но ние не бързахме. Като цяло Родопите са с много мек климат и близостта до Гърция обуславя специфичната топлота на планината. Това дава възможност да се отглеждат най-различни видове растения и е прекрасно местообитание.
Родопчани са известни с гостоприемството и добротата, което също ни привлече много", споделя младата биофермерка. Накрая тримата се спират на село Горнослав, където се продавала стара къща. Впоследствие закупили и три парцела земя край селцето - един от 5 дка и 2 от по 800 кв. м. "Фермата ни е официално създадена април 2012 г. като животновъден обект, в който отглеждаме червен калифорнийски червей", посочва Руслана. Във "Веселата ферма в Родопите" младите фермери произвеждат домати, джинджифил
тикви, картофи, слънчоглед, лук, чесън,
краставици, маруля, рукола, царевица, зеле. "Допълнително имаме 2 ниви, на които сме посадили смокини. Освен това си произвеждаме билки", казва Руслана. По думите й всички растения, без джинджифила, които отглеждат във фермата, са от местни семена, които взима от възрастните хора в Горнослав. "Те никога не са давали пари за семена, а са си запазвали собствени от предишната реколта", посочва тя.
Във "Веселата ферма в Родопите" практикуват натурално земеделие. Създател на философия на този тип отглеждане на културните растения е японецът Масанобу Фукуока. Когато я моля да ми разкаже за натуралното земеделие и защо са решили да се занимават точно с него, тя започва именно с негов цитат: "Светът обикновено не е сложен. Вие просто отбелязвате пътем, че сте се намокрили, събирайки по себе си капки роса, когато сте преминали през ливадата. Но от този момент, в който хората са се опитали да обяснят всяка капка роса научно, са попаднали в клопката на безкрайния ад на интелекта" (от "Революцията на една сламка", 1975 г.). А после разказва как всяка есен във фермата
залагат слама директно върху плевелите
"Тя ги спарва и те започват да гният. После червеите се намесват и изяждат всичко разлагащо се", посочва Руслана. На пролет, под сламата, земята изглежда все едно е обърната, заравнена, полята и наторена. "Единственото, което правим, е да сложим семената и да наблюдаваме как природата сама се грижи за нашите растения. Ние не пръскаме с препарати, не подсилваме допълнително с торове, защото в една земя, която е със запазена микрофлора, растенията успяват да израстат силни и здрави", споделя биофермерката. Освен с произведената продукция, която пласират на фермерския пазар в Пловдив или чрез директни продажби на място, тримата се занимават и с много странични проекти. "От другата година започваме активно работа като домакини на доброволци със Сдружение "Зелен" по програмите "Млад предприемач" на "Еразъм +". Едновременно с това организираме лекции с преспиване, субсидирани сме от европрограми, с още 6 производители на натурална храна подготвяме организирането на разнообразна потребителска кошница в рамките на Пловдив", посочва Руслана. "Веселата ферма в Родопите" обаче се издържа най-вече от биохумуса, произведен от калифорнийски червеите, който се търси доста от биофермите. Руслана е категорична, че
земеделието у нас е успешно начинание
за младите хора. "У нас има още работещи примери за това", казва тя. На въпроса биоземеделец къща храни ли, тя отговаря с "Да!". Тя е на мнение, че на човек може да не му стигне и 5000 лв. заплата, а може и 500 лв. да са му достатъчни, защото всичко зависи от нагласата. А когато я питам какво освен препитание й носи земеделието и животът далеч от големия град, Руслана отговаря: "Свобода и здраве".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
