В самия център на Видин се издига пищна каменна катедрала. Преди повече от век, а и през последните години, от нея започва всеки по-голям църковен или светски празник. От нея започва денят на Видин – 26 октомври, коледните и новогодишните тържества, Богоявление. Дълги години тя се сочи за втория по големина у нас храм след софийския „Александър Невски". Дори и новите, построени в най-ново време, не я надминаха. Макар и поовехтяла, тя си остава все така горда и величествена. Отдавна е призната за паметник на културата от национално значение.
Историята на храма е не по-малко интересна от самия храм. Мноизна се питат защо е построена извън крепостните стени на града, зад които живее градската беднота. Всички по-известни днес забележителности на Видин са строени в крепостта „Калето" - двете най-стари църкви – „Света Петка" и „Свети Панталеймон", джамията на Осман Пазвантооглу, синагогата. В този квартал се намира и втората по големина видинска църква „Свети Николай Чудотворец", митрополитската палата.
„Свети Димитър" е построен на мястото на друг храм със същото име, съществувал през 17-ти век. Тъй като бил дървен, просъществувал 240 години. В него през 1868 година била отслужена първата тържествена служба на български език. Оттогава този храм става катедра на видинския митрополит Антим, който само след 4 години ще стане пръв български екзарх. През 1889 дървеният храм рухва и тогава се взема решение за изграждане на нов.
За него започват дълги дарителски акции. Средства дават всички християни, най-много градският еснаф. През 1855 година е положен първият камък на новия храм. Проектант е италианският архитект Бахнани. Още трима италианци участват в изграждането - Антони Батистути, Бартлок Клева и Франческо Гусарди. Участват и наши архитекти и майстори – Мачис Йосиф Ментреал, Теодор Върхота и инж.Кожухаров. Технически ръководител бил градският архитект Евгений Геслер, а главен майстор - Генчо Кънчев от Трявна. Пет години след полагането на първия камък храмът е бил завършен. На 26 октомври 1900 година в него се отслужва първата литургия.
Но храмът ще се изографисва и урежда години след нея. През 1925 година художникът резбар от София Филип Филипов изработва иконостаса, архиерейския трон и амвона. Те са от липово дърво. Бил обявен конкурс за изработка на иконите и стенната живопис. Печели го големият художник в този жанр Господин Желязков. Храмът е изографисан с помощта на професорите от софийската художествена академия Ст. Иванов и Н. Маринов, от художника Илия Лефев и декоратора Георги Алексиев. През 1926 година храмът е окончателно завършен и осветен от тогавашния митрополит Неофит.
Конструкцията на храма е сложна. Архитектът-проектантът залага на кръстокуполния план с три надлъжни и един напречен кораб, върху които ляга богатата композиция. Централният купол е висок 33 метра и се носи от 4 свободно стоящи подпори. Куполът и подпорите подчертават обемно-пространствения облик на храма. Вътрешните пространства са начупени и внушителни. Майсторското изографисване придава богатия и пищен образ на църквата.
Повече от век храмът е забележителен и с часовника си. Не е известно видинският еснаф да е имал свой часовник като в много други градове, затова поставеният на „Свети Димитър" се смята за първия градски часовник на Видин. Той е единственият и до днес – цели 117 години. Доставен е през 1900 година от Мюнхен и монтиран в купола на храма.
Този часовник има също дълга история. На него са посветени цели 8 заседания на общинския съвет. Управата се свързва най-напред с фирма от Виена, която иска 4500 златни лева за механизма, без таксата за превоз и монтиране. Градският архитект и един от съветниците дори били командировани във Виена да видят на място как работят тамошните часовници и камбани, които отброяват часовете. Министърът на вътрешните работи обаче спира пътуването, тъй като целта му не оправдавала разходите. По същото време в общината във Видин постъпва и оферта от мюнхенската фирма „Манхард". Тя искала 10 000 златни лева за часовника, превозването му до Видин и монтирането. В цената влизали и две камбани с обща тежина 850 кг. Фабриката давала и 5 години гаранция. На заседание на общинския съвет във Видин се явява представител на фирмата, дошъл на собствени разноски. Съветниците искат отстъпка от цената. Той сваля най-напред 500, а след това още 500 лв. Цената става 9000 лв., но и тя не удовлетворява спестовните общинари. Те стопират пазарлъка на 8500 лв., които фирмата приема. Часовникът бил монтиран , а общината поема разходите за поддръжката му . Назначава човек, който да се грижи за него. Това е Моисей Лазаров, сменен от Исмаил Бошняков. 40 години за точното време във Видин се грижи Али Хаджиалиев, а от 1940 - Кръстьо Динчев. След това го поема синът му Симеон. После за видинския часовник се грижи Николай Маринов и т.н. Тези хора, в началото повечето евреи и турци, са изкачвали всеки ден по 120 стъпала и още 12 метра по дървена стълба, за да стигнат до механизма и камбаните. Навиват го ръчно за около час. Ако се смазва редовно, той има още 3- 4 века живот, твърдят специалистите-часовникари.
Този часовник досега отмерва времето на всеки 15 минути и кръгъл час с камбанен звън. Работи безупречно и точно. Спирал е само един път през 1996 година. Камбаните замлъкват за 2 години, но след поправка отново започват да бият. Часовникът спрял и през 1999 година по време на голямото земетресение в Турция. Не се влияе от времето – работи точно и при минус 30 и при плюс 40 градуса навън. Видинчани са свикнали с него, дори не се впечатляват какъв технически феномен ги буди всяка сутрин. Защото камбанният звън е толкова силен, че при тихо време се чува на територията на целия град. Видинчани са свикнали и с големия храм. Но чужденците, които слизат от круизните кораби, веднага се отправят към него. Първо ахват на гледката отвън, а след това – и вътре. Приемат го повече като паметник на културата, отколкото като религиозен обект.
През последните години видинската митрополия, собственик на храма, се опитва да засили неговото обществено значение. В него деца играят театър, пред главния му вход се раизграват сцени от раждането на Христос. В храма след много от службите раздават курбан – от постна чорба на Коледа през козунаци на Великден до бурканчета осветен мед на свети Харалампи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
