С държавни почести беше открит паметникът на цар Самуил днес. Церемонията се състоя въпреки споровете около монумента. Първо недоволство избухна за мястото, после за визията, а накрая се разрази и дебат дали очите на Самуил трябва да светят в тъмното.
Гърция иска наши писмени паметници и църковна утвар, за да ни върне мощите
Костите на цар Самуил да се върнат у нас, поиска президентът Росен Плевнелиев. В момента те се намират в Солунския музей. "Българската държавност не бива да се успокои, докато тленните му останки не намерят вечен покой в родината, и то точно тук в базиликата "Света София", в която се е черкувал.
Това заяви държавният глава днес по време на откриването на статуята на българския цар в градинката пред църквата. Той подчерта, че днешното поколение носи историческа отговорност тленните останки на един от най-великите ни владетели да се върнат на българска земя. Идеята на комитета по отбелязване на 1000 г. от кончината на Самуил е да дойдат у нас не само неговите тленни останки, но и тези на сина му Гаврил Радомир и на племенника му Иван Владислав, които също са били царе на българската държава, преди да падне под византийско владичество. Мотив да се погребат точно в "Света София" пък е фактът, че бащата на Самуил е комит Никола, който е властвал в Средец и най-вероятно е кръстил сина си в тази древна черква.
"Преговори по тази тема се водят от няколко години, но за момента те са зациклили", коментира за "Стандарт" шефът на НИМ Божидар Димитров. Той разказа, че диалогът се води дискретно, тъй като споразумението между Гърция и България от 1964 г. елиминира всички претенции между двете държави. От южната ни съседка настояват да върнем писмени паметници и църковна утвар, които българската войска е спасила при изтеглянето си по време на Балканската и Междусъюзническата войни. Срещу това са готови да ни върнат костите на Самуил, които пък са гръцка собственост, открити са по време на разкопки и са заведени под номер в Солунския музей. "Ние не сме съгласни, първо, защото това ще е замяна "кон за кокошка" и освен това тези паметници са пръснати в НИМ, в Националната библиотека, в пловдивската библиотека, има дори в Чехия. Искаме да върнем някаква част, но гърците настояват за всичко или нищо", каза още Божидар Димитров.
Бившият служебен премиер проф. Георги Близнашки призна пред "Стандарт", че са били направени огромни дипломатически усилия за идването на костите на Самуил в София. "За съжаление, нямахме успех, но се надявам да има и други възможности и въпросът да намери решение", каза той.
Неофит: Да пазим паметта на великите
Свещен дълг и историческа отговорност на всеки народ и на всяко общество да пази жива паметта за своите велики предшественици. Това заяви българският патриарх Неофит в словото си при откриването на паметника на цар Самуил.
Според него владетелят има ярко място в пантеона на историческата слава.
Погледът му излъчвал огън
Светещите очи на паметника на цар Самуил вътрешно излъчват огън, заяви авторът на монумента Александър Хайтов в ефира на Нова телевизия. Според него те символизират очите на всички ослепени български воини от византийския император Василий II през 1014 г. след битката край Беласица. "Той ще гледа вместо тях, това е символиката", обясни Хайтов. В защита на паметника се обяви и шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. "Очевидно някои хора в България, даже не знам терминът хора дали е подходящ за тях - някакви изроди, групирани около многобройните фондации, се обявяват въобще против паметника на Самуил, демонстрирайки изключително невежество", каза той.
Сравниха го с комикс
Моето скромно мнение е, че преди всичко на това място не трябва да се строи нищо. Не само този паметник, а никакъв паметник. Това заяви Стефан Попов, д-р по философия, изп. директор на фондация "РискМонитор", пред "Дневник".
Според него паметникът "става за комикс, за черна утопия в детска литература, за анимационен сериал на ужасите". "Може и да не съм прав. Безусловно обаче смятам, че това чувствително място в столицата не трябва да се пипа, камо ли да се плячкосва с тази инсталация", каза Попов.
Две години мълчаха, а сега намират кусури
Д-р Милен Врабевски, председател на Фондация "Българска памет"
Всичко около този паметник е изпълнено в един законосъобразен порядък. В продължение на две години се движехме единствено по линията на закона. Винаги съм се стремял да показвам, че не аз имам право на вербалното мнение, защото осигурявам финансирането. За мен беше важен общественият консенсус, който получихме още в самото начало. Всяка една молекула от паметника на Самуил е българска - от спонсора, изработването, гранита, метала от претопени гилзи на български снаряди до посланието, което би накарало всеки да се гордее с този паметник - всичко е българско. Владетелят е представен така, че всеки детайл почива върху историческите публикации на историци от БАН през годините. Орнаментите са изключително важни за монумент от такъв характер и ние поставихме дори акцент върху знаците под пелерината. Короната, която критиците наричат унгарска, е всъщност взета от Византия като плячка от кръстоносните походи. Такава корона са носили нашите владетели. Жезълът е патриаршески, защото в източното православие водещ е цезаро-папизмът. Образът на Самуил е възстановен от антрополозите по запазения череп. Старали сме се максимално близко лицето на царя от паметника да съответства на антропологичните възстановки. Всички, които сега са против този монумент, имаха две години на разположение да си кажат мнението си. Нищо тайно не се е случило.
Пред faktor.bg
Алея на хановете в столицата
Кубрат и Аспарух на мястото на мавзолея, предлага Божидар Димитров
Алея на българските ханове да има в Столицата. Тази идея лансираха днес наши историци и архитекти. Според шефа на НИМ проф. Божидар Димитров паметници на хан Кубрат и Аспарух може да се издигнат в градинката, на мястото на мавзолея. "Във всички европейски столици има монументи на основателите на държавите", каза той. "В Прага на крал Вацлав, в Будапеща на крал Ищван", даде пример проф. Димитров.
Той смята, че не е необходимо паметниците да са на едно място. Освен бившия мавзолей статуи може да се издигнат и около НДК, посочи шефът на НИМ. Срещу катедралния храм "Св. Александър Невски" да се извиси паметник на княз Борис I за 1150 години от покръстването предлага пък Фондация "Българска памет" с председател д-р Милен Врабевски. Неправителствената
организация иска също и монумент на хан Тервел.
"Готови сме и да обсъждаме предложения за изграждане и на други монументи в града", каза днес зам.-кметът на София Тодор Чобанов.
От години в общината мислят къде в София да бъде поставен паметникът на хан Аспарух - основателя на българската държава. "Това обаче е въпрос, който трябва да се реши от всички институции и хората също да си кажат мнението", е мнението на зам.-кмета. Според него монументът трябва да е пред Народното събрание или пред институциите, представляващи държавността. "Относно силуета му мисля, че Мадарският конник отговаря на въпроса как би изглеждал хан Аспарух", каза преди време Чобанов. Той смята, че най-удачно решение е това да бъде конна скулптура.
Блокира конкурсът за статуята на Щастливеца
Конкурсът на Столична община за скулптура на Алеко Константинов и неговия емблематичен герой Бай Ганьо бе анулиран в края на м.г. Той бе спечелен от известния скулптор Георги Чапкънов. Композицията трябваше да се постави през тази година в пешеходната зона на обновения бул. "Витоша" откъм бул. "Патриарх Евтимий". Столична община все още не е обявила нов конкурс, на който да определи как да изглежда паметникът на Алеко Константинов. Проектът на Чапкънов Щастливеца седнал на маса в компанията на Бай Ганьо, на която са поставени и два стола за минувачи. Причината да се анулира изборът на проекта на Георги Чапкънов е българското законодателство, което изисква той да бъде одобрен от Министерството на културата. Ведомството е дало препоръки за нов конкурс на база на различни аргументи, като един от основните е образът на Бай Ганьо. Най-вероятно новият паметник ще бъде само на Алеко Константинов.
Почитаме царя заедно с македонците
"Надяваме се с нашите братя в Македония скоро заедно да отбелязваме делото на цар Самуил", каза президентът Росен Плевнелиев на откриването на паметника. Според него идването на македонския архиепископ Стефан за празника на св. св. Кирил и Методий - 11 май, е доказателство, че България и Македония могат заедно да отбелязват значими и за двете държави събития. На откриването на паметника на цар Самуил присъства и посланикът на Република Македония у нас. Той получи специални благодарности от държавния глава. Плевнелиев подчерта, че връщането на костите на Самуил в България ще бъде и акт на историческо помирение между двата народа - българския и гръцкия.
Очите няма да се сменят
Тодор Чобанов, зам.-кмет на София
Спорът за очите е спекулация, никой никога не е казвал, че ще се сменят. Проектът за монумента е избран от жури в конкуренция с 21 предложения. Одобряването на тази визия е минало през 16 комисии и всеки детайл е уточнен, защото паметникът е държавен символ и към него трябва да се подхожда с особено внимание. От две години контактувам с автора Александър Хайтов, този детайл със светещия поглед на владетеля не бе уточнен. В крайна сметка обаче дискусията около очите на статуята се превърна в спекулация. Ако не беше заснет моментът със спора ни с автора и ако това не беше излъчено, вероятно нямаше да се превърне в драма и да добие този отзвук. Всичкото говорене по тази тема нагнетява излишно обществото и създава изкуствен конфликт.
Лекарка благодари за монумента
Д-р Теменужка Любенова от Женско благотворително дружество "Македония" в Благоевград написа писмо до президента Росен Плевнелиев. Тя изразява своята благодарност, както и тази на всички свои роднини, близки и приятели, които са родени и живеят заедно с нея в Пиринска Македония. "Паметникът е израз на позиция и при това категорична по "македонски въпрос", пише д-р Любенова.
Д-р Теменужка Любенова от Женско благотворително дружество "Македония" в Благоевград написа писмо до президента Росен Плевнелиев. Тя изразява своята благодарност, както и тази на всички свои роднини, близки и приятели, които са родени и живеят заедно с нея в Пиринска Македония. "Паметникът е израз на позиция и при това категорична по "македонски въпрос", пише д-р Любенова.
Владимир Симеонов
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
