- Г-жо Атанасова, каква беше детската ви мечта за професия?
- Беше различна през годините. Първо исках да стана гимнастичка. Тъй като бях пухкаво дете, се насочих към народните танци. После се виждах като космонавт. Може би това е актуално днес на фона на думите за летящия ми старт. Разбира се, доста време обмислях възможността да бъда лекар. Завърших природоматематическата гимназия в Силистра с профил биология и химия. Повечето ми съученици в момента са реализирани лекари. Любовта ми към историята и литературата и учителите ми от гимназията г-н Николаев и г-жа Тодорова обаче надделяха и така се насочих към правото.
- Готова ли сте на 33 да бъдете министър?
- При мен нещата винаги са се случвали по-рано от времето, в което е трябвало да се случат. По мое настояване тръгнах на училище, преди да съм навършила 6. Първият звънец е на 15 септември, а рожденият ми ден е на 8 октомври. На 17 завърших средното си образование и от малък град като Силистра заживях сама в София, където записах право.
- Вземате самостоятелни решения от малка. Какво дете бяхте?
- Много кротко. Не се е наложило да изям нито един възпитателен шамар. Но са ме наказвали.
- За какво?
- За "Патиланско царство". Майка ми е начална учителка и когато бях в първи клас, ми определяше по колко страници на ден трябва да прочета. Веднъж избрах пързалката пред Ран Босилек. Наказанието беше да не излизам да играя с децата, докато не прочета цялата книга. Но пък още помня любимото четиристишие: "Хайде, толкоз стига./Поздрав най-сърдечен!/Твой приятел вечен:/Весел Патиланчо".
- Е, нямате ли поне една пакост в детската си биография?
- Като малка не обичах да си играя много с кукли. Веднъж гостувахме на баба с братовчед ми, който е приблизително на моята възраст. Тогава бях някъде на 4-5. Седяхме под масата и си строяхме къщички от кибритени кутийки и клечки. Не знам как е станало, но без да искам съм запалила една. Тя подпали останалите и килимът пламна. На печката имаше чайник с липов цвят, с който баба угаси пожара.
- Значи не беше умишлен палеж?
- В никакъв случай.
- В Дулово ли бяха най-веселите ви години?
- Да. При баба и при дядо. Безгрижно време. Но не съм бягала и от отговорности. Знаете, че районът там е земеделски. Нашите отглеждаха кайсии. Ходех да им помагам да берем плодовете. Брала съм и царевицата, хранила съм и животни.
- Как попаднахте в Русе?
- Омъжих се. Съпругът ми Красимир е от там - заедно сме от 12 години.
- Къде го срещнахте?
- В автобуса за София. Беше през април. Пътувах от Силистра, той се качи от Русе. Разменихме си телефонните номера. Той тогава работеше в Германия. Когато се прибра през август, се видяхме, а следващия януари беше сватбата ни.
- Романтично ли поиска ръката ви?
- Делово. Просто ме попита: "Искаш ли да се омъжиш за мен?". Аз казах: "Да".
- Разкажете за сина ви Владислав.
- През май ще стане на 11. Благодарна съм на майка си, която напусна работа в Силистра, за да ми помага за детето. Без нея не бих могла да се справя. Изключително съм щастлива от факта, че първите три години бях неотлъчно до него. Гледах го съвсем сама. Сега разполагам с по-малко лично време, но му посвещавам всяка свободна минута.
- Какво има на нощното ви шкафче?
- Законопроекти и учебници за четвърти клас.
- Какво ви затруднява най-много в учебния материал?
- Аз нямам проблеми, но материалът е сложен за самите деца. Опитвам се да обясня сложните изречения по разбираем начин, за да му стане интересно на Владислав.
- Как се комбинират характерите в семейството ви?
- Детето е зодия Близнаци, съпругът ми е Водолей, а аз съм Везни. Все въздушни знаци. Според астролозите това е много сполучлива комбинация. С Краси като семейство минахме годините, които се считат за критични в брака, включително и седмата. Това, в кръга на шегата, разбира се. Благодаря на Господ, че всичките ми любими хора са здрави и се обичаме. Това е най-важното.
- Остава ли ви време за домакинстване?
- Най-любимото ми занимание вкъщи е готвенето и съм доста добра в кулинарията. Не искам да звучи нескромно, но това не е само моя оценка, но и на хората, които са опитвали от моите ястия.
- В личен или в професионален план е най-високият връх, който сте изкачили до момента?
- Най-големият връх ще изкача, когато издържа успешно най-тежкия житейски изпит. А той е да отгледам честен, отговорен и добър човек.
Визитка:
Дата и място на раждане: 8 октомври 1978 година в Дулово
Професия: юрист, УНСС
Магистратури: политология и дипломация, европейска интеграция
Любима книга: криминални романи
Любим филм: "Д-р Хаус", "Столичани в повече"
Предпочитано ястие: миш-маш
Суперпитие: цитронада
Цвят: бял
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
