Парламентът прие на първо четене промени в Закона за вероизповеданията, внесени от ПГ на ГЕРБ, БСП и ДПС. „За" гласуваха 136 народни представители, а двама се въздържаха. Промените въвеждат забрана религиозните общности и институции да получават финансиране от чужди държави и лица.
Промените предвиждат контрол от страна на държавата върху финансирането Предлага се нов модел на финансиране на вероизповеданията. Държавната субсидия да предоставя на тези от тях, към които принадлежи не по-малко от 1% от населението на страната на база на резултатите от самоопределението от последното преброяване.
Държавната субсидия да се изразходва за покриване на разходите за възнаграждения на персонал (свещенослужители и служители на религиозните институции), както и за осъществяването на други дейности, описани в закона – образователни, социални, строеж и поддръжка на молитвени домове и др. Предлага се размерът на субсидията да се определя по модела на финансиране на политическите партии, като максималния размер на субсидията е 15 млн. лв. на вероизповедание, а заплатата на един свещенослужител се приравнява на заплатата на един учител.
Вероизповеданията, които отговарят на този критерий, според последното преброяване от 2012 г., са източноправославното и мюсюлманското вероизповедание. Останалите вероизповедания ще продължават да получават субсидия по досегашния ред.
Очаква се между двете четения на законопроекта да се прецизират въпросите, свързани с националната сигурност, финансирането от чужбина, със свещенослужителите на вероизповеданията, които са чужди граждани, с даренията, с духовните училища, с функционирането и финансирането на диоцезите на Българската православна църква в чужбина. Ще бъде създадена работна група с участието на всички заинтересовани страни и комисии за прецизиране на текстовете.
От „Обединени патриоти" държат законово да се определи понятието „религиозен радикализъм". Според предлаганите изменения вероизповеданията трябва да се финансират само от източници на доходи в България. Предлага се промяна във финансирането, регистрационния режим, обучението в средните и висши духовни училища и административните санкции.
Промените включват допълнително финансиране на религиозното образование в училищата, както и възможността по утвърдени от МОН програми да бъдат осъществявани образователни дейности от вероизповеданията. От ПГ на „Обединени патриоти" настояват между първо и второ гласуване да се проведат широки обществени дискусии. Да се формира работна група с представители на различните политически сили и вероизповедания.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
