Български уроци по толерантност в Израел /ОБЗОР/

Български уроци по толерантност в Израел /ОБЗОР/ | StandartNews.com

* Борисов даде папки с документи, според които спасените евреи може да са над 100 000

* Ние не само не забравяме приятелите си, но и ги обичаме, каза Нетаняху

Развълнувани възрастни мъже и жени са изпълнили импровизираната шатра в парка "Чарлз Клор" на брега на Средиземно море - там, където свършва новият Тел Авив и започва старият град Яфо. От дижейския пулт звучат позабравените у нас стари градски песни, акордеонист свири заедно с уредбата, а няколко дами припяват любимите мелодии - "Целувката на Ана", "Тумбала лайка", "Черен влак се композира". Сред множеството се разхожда мъж, вдигнал плакат с портрета на цар Борис Трети. Българската общност в Израел се е събрала за дългоочаквано събитие - откриването на паметника за спасяването на българските евреи. Мястото на монумента не е избрано случайно - точно тук са акостирали корабите, които са довели първите преселници в Обетованата земя преди 70 години. Сега техните наследници са дошли, за да изкажат своята признателност към българския народ.
Официални гости на събитието са премиерите на България и Израел - Бойко Борисов и Бениамин Нетаняху. Хор "Цадиков" ги посреща с химните на двете страни. "Колко много си приличат по това, че и двата са тъжни - като нашите два малки народа, изстрадали, но борбени", отбелязва по-късно премиерът Борисов.
Събитието е уважил и кметът на Тел Авив Рон Хулдаи. Той от години е във вражда с Нетаняху, защото двамата са от съперничещи си партии. Но заради България омразата е оставена настрана и двамата ще застанат рамо до рамо при откриването на паметника.

"Благодарим на българския народ за това, че сме живи

България е символ на толерантност и с този паметник изпълнихме дълга си към българския народ", казва Исхак Липовицки, представител на българската на българската общност. 90-годишният адвокат Моис Паси разказа през сълзи своята история. Той е един от живите свидетели на събитията от 1943 г., когато германците са поискали депортиране на евреите, но са срещнали твърдата съпротива на българския народ. И вместо в лагерите на смъртта, те били изпратени в провинцията, а през 1948 г. тръгнал първият влак с преселници за Израел. Емоционалния градус вдигат и двама малки ученици - четвърто поколение изселници, които рецитират стихове за своите две родини - България и Израел.
В речите, между думите за признателност за спасението на 48 000 евреи, обаче се подчертава и фактът, че 11 348 души от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пиротско, които през 1943 г. са били под българска окупация, са откарани в лагерите в Треблинка. От тях са оцелели само 300. "С откриването на този паметник

оборихме една несправедливост, според която не сме спасили евреите в Македония

Ние скърбим за евреите в Македония, но скърбим и за евреите в Унгария, Полша, Чехия, Словакия и в много други държави. Но тези, които са били в България, сме ги спасили. Паметникът символизира признанието на този исторически факт и отдава почит към паметта на техните спасители", заяви премиерът Борисов. По думите му, спасените може да са дори над 100 000, защото приятели и съседи са помагали на своите сънародници в беда да напуснат страната. "Донесох на Биби /б. ред. Бениамин Нетаняху/ папка с документи, които ще докажат това", посочи Борисов. Той посочи, че днес в Израел живеят повече от 100 000 евреи, потомци на спасените. "Когато се скарате или спорите за нещо, идвайте на паметника, за да се помирите", каза българският министър-председател.
Изключително емоционална бе и речта на Нетаняху. "Скъпи Бойко, преди няколко години се срещнахме в хотел на метри оттук и между нас се появи истинско приятелство, което е и приятелство между двата ни народа", каза министър-председателят на Израел. Той посочи, че евреинът пази своите приятели в дъното на сърцето си, защото няма много такива. "Цялата история на Израел е свързана с битки за оцеляване, а по времето на Холокоста бяхме безсилни", посочи Нетаняху. И разказа, че преди две седмици е посетил гетото във Вилнюс, откъдето през 1943 г. 200 000 евреи са били откарани и натикани в дупки в земята. "През цялата тъмна нощ на Холокоста има само два народа, които ни протегнаха ръка - датският и българският. 11 000 не можаха да бъдат спасени, но над 48 000 са оцелели, а на много други са помогнали приятели и съседи.

Вашите свещеници, писатели, общественици са лягали на релсите

и с телата си са били готови да спрат влаковете към лагерите. Никой друг не го е направил за нас", подчерта Нетаняху. И припомни, че в София е видял телеграма, изпратена от Адолф-Хайнц Бекерле - последният наместник на Хитлер у нас, в която пишело, че българският народ не се е въздигнал до идеите на нацизма и затова не сътрудничи. "Ние не само не забрявяме нашите приятели, но и ги обичаме", завърши речта си Нетаняху.
Паметникът, посветен на спасяването на българските евреи през 1943 г., е дело на архитект Момчил Цветков. Той е идентичен с монумента, издигнат през 2016 г. до Народното събрание в София и открит при посещение у нас на Нетаняху. Идеята за поставяне на такъв монумент е от 2013 г., когато бе отбелязана 70-годишнината от спасяването на българските евреи от Холокоста. Тогава правителството отпусна 150 хил. лева, за да се отбележи годишнината и да се направят два еднакви паметника - за София и за Тел Авив. 5 години след отливането на монумента стана ясно, че той се е повредил заради неправилно съхранение. На 14 март кабинетът отпусна 36 хил. лева за промяна на дизайна му и нова отливка на паметника.

 

Премиерът:
Войната с тероризма е
за умовете на хората

Още един урок по толерантност изнесе Бойко Борисов по време на официалното си посещение в Израел. На 4 юни той говори на 18-тата годишна Световна конференция на Международния институт по контратероризъм в гр. Херцлия Питуах. Борисов бе посрещнат с аплодисменти и на крака в залата като министър-председател на страната, спасила своите евреи от лагерите на смъртта. "Темата с тероризма тревожи всички. На пръсти се броят тези, които не са понесли атаки. Но насилието ражда насилие. Битката може да е спечелена, но войната - не е. И тя е за умовете на хората", подчерта премиерът. Той посочи, че няма религия, която да подклажда насилие. Но битката между религиите се води от хилядолетия. "Олиото и водата не се смесват, но трябва да убедим хората, че няма по-добро от мира", каза Борисов. Пред световните спецове по антитероризъм в залата Борисов посочи българския пример за толерантност. "В София на един квадратен километър има православен храм, католическа катедрала, джамия и синагога. У нас имаме 10-12% мюсюлманско население. Сред него има депутати, учители, лекари. Това може да е пример за Балканите", каза той. И разказа какво прави България за региона, наричан буре с барут. "По време на европредседателството сложихме на масата Западните Балкани. В този регион от времето на турското робство има много насилие и много мъка. В Косово раната няма да заздравее поне 100 г. - 14 000 са безследно изчезналите, близките им няма да ги забравят. И когато Балканите са задният двор на Европа, те стават място на войни и масови гробове. България като европредседател обаче им даде перспектива, защото Европейският съюз е най-демократичната форма на управление. Ако имат шанс, от барутен погреб, Балканите могат да станат добро място за живеене", каза Борисов.
Той посочи, че ксенофобията се пренася с мигрантската вълна и даде за пример Германия. "Цели правителства в Европа падат, цели партии изчезват заради това. Трябва да се научим да живеем толерантно, затова битката за умовете е най-важната", подчерта Бойко Борисов.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай