Вече над година уникална църква в Мелник е магнит за туристите. Храмът „Света Параскева" /"Света Петка"/, който бе осветен от Неврокопския митрополит Серафим миналата година, е на 15 века и бе възстановен след повече от 100 години. В светата обител пак се палят свещи и се молят за здраве хиляди миряни от страната и чужбина. Тя възкръсна буквално от пепелта като птицата Феникс. В олтара й се съхраняват мощите на трима светци – на Преподобната света Параскева, на свети Климент Охридски и на свети Пантелеймон. „Тази църква е една от перлите в короната от храмове и манастири в региона. Вярващите я посещават като православен храм, невярващите – като музей на вярата, който впечатлява всеки. Българите са най-много, а от чужденците преобладават гърците и руснаците", разказва отец Николай, който служи в най-малкия ни град.
Възкресяването на църквата започна през 2004 г. Тя се намира на около километър югоизточно над населеното място, в склона на Мелнишката крепост – под Деспот-Славовия манастир „Св. Богородица Спилеотиса" /„Света Зонá". Бизнесменът Живко Литов е в основата на възстановяването на храма. Eдна от най-древните църкви в Мелник е с богата история. Изградена е през VI век, била е разрушавана и възстановявана през четвъртото десетилетие на ХIII век, в края на ХVI - началото на ХVII век, и през втората половина на ХVIII - началото на ХIХ век. Окончателно е рухнала при Кресненско-Крупнишкото земетресение през 1904 г. Преди Литов да се заеме с църквата, чието местоположение и наименование е било известно на специалистите от архивни карти и писмени данни, руините й едва се виждали, потънали заедно с целия терен край минаващото тук Сушицко дере в дълбок насип – градско бунище след 1913 г., което той сам почистил. Археолозите установили, че църквата е била съградена с камъни – ломени и речни, споени с хоросан и кал. Затова и сегашният храм е вдигнат по тази технология. През ХIII век църквата е енорийска /квартална/, а през османската епоха отначало е свързана с малък манастир на мелнишкия митрополит, а по-късно става собственост на манастира „Св. Богородица Спилеотиса", който пък е метох на Ватопед в Атон. През Възраждането отново е енорийска. Патронът й през първия й период не е известен. През втория период е променен и тя е посветена на светицата Преподобна Параскева - Петка Епиватска, превърната в Търновска и Българска застъпница и закрилница от цар Иван Асен II, който тържествено пренесъл през 1231 г. свещените й мощи в старопрестолно Търново. Днес те се намират в румънския град Яш. Този акт на българския цар не само следвал примера на предците му – първите Асеновци, укрепвали чрез мощите на светци силата на държавата и трона си, но бил израз и на триумфа му в паметната победа през 1230 г. над Епирска Византия на Теодор Комнин. При устройството на новоприсъединените от него земи „от Одрин до Драч" почитта към Преподобната Параскева Българска постепенно изместила култа към почитаната дотогава във Византия света Параскева Римлянка чрез построяваните нови храмове с нейно име, един от първите от които е в Мелник.
Мелничани твърдят, няма нищо по-възвишено от това да построиш храм. Те са убедени, че всичко се дължи на света Петка и няма нищо случайно. На камбанарията са монтирани 7 камбани, донесени от Русия. Те са произведени в град Каменск в Урал. Камбаните имат няколко вида мелодии на звънене, които могат да се пускат и чрез компютър. Най-тежката е 700 кг, най-леката - 26 кг, общото им тегло е 1 тон. Проблем се оказало прибирането им от Русия, тъй като имало забрана цветни метали да се изнасят. Зам.-министър от Москва помогнал за Богоугодното дело и камбаните първо стигнали до Виена, а после и до Мелник. „Да се радваме на това, което имаме, да благословим Бога, а свещениците да дадат личен пример. Злобата и завистта се превърнаха в религия. Такива събития като възкресяването на тази църква могат да ни изведат на правия път. Единственият лек за нас е вярата в Бога", казват жители на Мелник.
Богозиданият град - така наричали Мелник през Средновековието. Тук в дълъг период от време е имало над 70 храма и манастира. Населеното място е било пазител на вярата и българщината векове наред. Днес местните хора се гордеят, че тази слава на най-малкия ни град се възвръща бавно, но сигурно. Възстановяват се стари църкви и параклиси. "Тази слава на Мелник като стожер на православната вяра трябва да се върне", твърдят мелничани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
