Децата ще полагат изпити или ще валидират знания, за да докажат, че владеят материала
Новият проектозакон за училищното образование, внесен от ГЕРБ, ще позволи въвеждането на домашно обучение. При това не само в забавачката, а и в училище. Преди време именно родителите на деца, които се обучават у дома и не ползват традиционната образователна система, протестираха срещу "принудителната институционализация" на децата. Затова и в новия проект им се дава възможност да обучават наследниците си в т. нар. самостоятелна форма. Това обаче разбуни духовете, тъй като доста учители и родители смятат, че по този начин се затруднява социализацията на малките и тяхната адаптация към обществото. В същото време част от самите родители на домашни ученици също недоволстват, защото децата им въпреки всичко ще трябва да доказват знанията си пред държавни институции.
От новата форма могат да се възползват не само учениците над 16 години, както бе до момента. Позволено е вкъщи да учат и хлапета със здравословни проблеми, такива с изявени дарби, както и просто деца, които са в задължителна училищна възраст, но родителите им са преценили, че са в състояние да ги обучават вкъщи. Според вносителя на проекта Милена Дамянова, която се очаква да оглави и Комисията по образование в парламента, децата ще имат две възможности да докажат какво са научили - или чрез изпити в края на годината, или чрез валидиране на знанията и уменията им. Родителите пък ще трябва да докажат, че имат нужната база у дома, за да преподават сами на наследниците си. Това ще бъде проверявано от комисии към регионалните инспекторати.
В момента имаме около 800 домашни ученици, каза Петър Порумбачанов, който е председател на Асоциацията за домашно образование у нас. Самият той има 4 деца, които учат вкъщи. Най-големият - Георги - догодина ще завърши и ще замине да продължи обучението си в САЩ. Повечето такива семейства в момента ползват програми, които вземат от западни образователни системи или САЩ, и валидират знанията си по тях.
Невинаги родителят оценява кое е добро
Цвета Брестничка, асоциация "Родители"
Към въпроса за домашното образование трябва да се пристъпва много внимателно, защото трябва да бъде защитено правото на децата на образование. Да не се допусне под формата на узаконено домашно образование да бъде нарушено това право. Вярно е, че родителят е този, който представлява детето, но често пъти представите на родителите за това, кое е добро за тяхното дете, са много различни и невинаги са обективни. И в момента имаме големи групи деца на улицата като резултат от мисленето на родителите им, че това е добро за тях. Трябва много внимателно да се види как ще се случва това, какъв ще бъде контролът. Освен това ние имаме споделени ценности като общество, как ще научим тези деца да споделят тези ценности. Да не се окажат изолирани от тях и ние като общество да абдикираме от отговорността за обучението на тези деца.
Това ни връща в XIX век
Янка Такева, лидер на Синдиката на българските учители
Това предложение връща страната ни в XIX и началото на XX век. То по никакъв начин не отговаря на европейските изисквания и критерии. Особено притеснително е, ако това се направи между първи и четвърти клас, когато децата се ограмотяват. Много страни под влиянието на външни фактори връщат образованието си назад. Ние имаме една от най-добрите предучилищни системи и не бива да я разбиваме. В училище също не може да въвеждаме подобно нещо. Ако не искат държавната образователна система, нека се организират и направят частни училища. Не да се връщаме векове назад, когато кралете са имали частни учители, а бедните едва са имали достъп до грамотност. Световната банка ни критикува, че училището ни дели децата на бедни и богати. Това предложение води до същото.
Трябва да се удовлетвори желанието на семействата
Диян Стаматов, директор на 119-о СОУ
Домашното обучение до момента не присъстваше никъде в законовата регламентация. Родителите, които искат въвеждането му, са малко на брой, но мисля, че тяхното желание трябва да бъде удовлетворено. Не знам как точно ще бъде регламентирано това в нормативната уредба. Предполагам, че като за първи път няма да бъде достатъчно изчистено. В този законопроект като цяло са взети под внимание желанията на много групи от обществото. Но специално при домашното образование остава нерешен проблемът със социализацията в обществото, където детето трябва да живее и след завършване на училището. Но в крайна сметка родителят е този, който взема решенията.
Децата ще знаят, но дали ще общуват
Асен Александров, директор на 51-во СОУ
Този въпрос бе много силно дискутиран при предишното обсъждане на закона. Аз смятам, че не трябва да му се придава чак такова значение - в крайна сметка семействата, които ще се възползват от него, едва ли ще са повече от стотина. В чисто човешки план обаче мисля, че това е въпрос и на ценности. Вярвам, че децата, които учат вкъщи, ще имат нужните знания, но дали няма да пострада социалната и емоционалната им интелигентност? В Австралия от ферма до ферма има стотици километри, там подобна организация може да има смисъл. Но как се чувства дете, чиито съседчета от блока всеки ден отиват на училище, а то остава да учи у дома?
Не искаме дипломите на държавата
Петър Порумбачанов, председател на Асоциация за домашно образование
Четох проекта внимателно (два пъти) и не видях никъде легализация на домашното обучение. Принципно такава не е и нужна. Виждам само, че има индивидуално обучение по решение на родителите, което е по програма на министерството.
Всъщност със или без нов закон за образованието родителите с домашни ученици няма да престанат да си обучават децата в домовете. В този смисъл въпросът за новият закон не касае толкова нас, колкото изтъква факта, че либерализация в образованието, така или иначе, отново няма да има. Пример: Държавата остава единствената валидираща знания институция. Домашните ученици не ще могат да кандидатстват в български ВУЗ или да си вземат свидетелство за правоуправление на МПС, защото не искат дипломите на държавата. Този проект не дава решения на проблемите в образованието като цяло. Просто Милена Дамянова е вкарала в него всичко, за което се сети, за да предотврати опозиция от страна на неправителствените организации, работещи в сферата. Най-вероятно ще се бърза и няма да остане време за дебати по закона.
Без да влизам в много подробности, накратко:
Основополагащите характеристики на домашното образование са следните: то е частно, ръководено и контролирано от родителите, базирано в дома. Бих добавил и четвърто - необвързано с държавната "система за образование", нейна алтернатива. Авторите на въпросния законопроект не отчитат тези характеристики, нито имат намерение да ги отчетат. Може би това остава единствената добра страна на законопроекта - чрез липсата на адресиране на принципите на домашното образование, то може да се счита донякъде за нерегулирано от закона. Въпросът е, че ще има и допълнителни разпоредби.
Дефинициите в чл. 164 за "неформално" и "информално" образование са на практика измислени (не само поради внедряване на несъществуващия в българския език термин "информално", което сякаш има смисъл на "информационно"), но са без разбиране въобще на идеята на домашното образование. В най-добрия случай много отдалечено се приближават до него. Ако на някой са му обяснили, че този проект предлага някаква полза за домашното образование, то това е поредният прах в очите на домашните образователи. Глобите за непредоставяне на детето от родителите в училищната система са завишени и основанията за тях в чл. 344 не са променени.
В §1, т.б има още допълнителни основания за притеснения: въвежда се детезакрилната категория "дете или ученик в риск" с основания, които включват недостатъчна социализация, унизително отношение в дома и подобни термини от бившия Проектозакон за детето и сегашния Закон за закрила на детето.
Не съм оптимист!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
