Представете си едно училище, в което не се възпитава само умът. Училище, в което детето се учи как да бъде добро, как да помага и получава пристан до края на живота си. Представете си това училище, в което десетки деца биват учени на вярата в Бога по един естествен начин. В което получават знания, превръщащи се в крайъгълен камък за целия им по-нататъшен живот. И не ви говоря за някакво учебно заведение, забравено между страниците на дебелите книги. Не. Говоря ви за Софийската духовна семинария. Училището, което вече 115 години обучава деца – кадри на Българската православна църква.
Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски" е приемник на Самоковско богословско училище, основано през 1876 г. с фонда, завещан на родния му град от митрополит Авксентий Велешки. Което пък е продължение на училището по богословие, държано от Лясковския манастир „Св. ап. Петър и Павел". Още през 1897 година архереите от Св. Синод смятат да преместят училището в София, защото градът се разраства и започва да придобива мащабите на европейски. Само след пет години е положен основният камък на сегашната семинария. През 1902 г. лично княз Фердинанд полага началото на строежа, а водосвет отслужва Варненският и Великопреславски митрополит Симеон, който по това време е и председател на Св. Синод
На 20 януари 1903 г. след благодарствен молебен и водосвет, извършен от Софийския митрополит Партений, започват учебните занятия. Йоаким Бакалов е ректор и всички учители от Самоковското богословско училище се преместват в София. През тази учебна година курсът на училището става шестгодишен. През април Учителският съвет взима решение Софийското богословско училище да се преименува в Духовна академия.
Голяма грижа на ректора Бакалов е попълването и обогатяването на училищната библиотека. Постепенно се набавят книги и списания с научен и образователен характер.
На празника на Св. Димитър Солунски през 1904 г. тържествено е осветена семинарската църква „Св. Йоан Рилски" от синодалните архиереи начело с Варненския и Преславски митрополит Симеон в присъствието на хиляди богомолци, които присъединяват молитвите си към тези на ректора, учителите и учениците. През 1905 г. Столичната община дарява на Софийската духовна семинария още 30 дка земя и дворът се разширява до 94 дка. Под наблюдението на учителите семинаристите го превръщат в прекрасен парк.
С всяка измината година условията в Семинарията се подобряват, учебното и възпитателно дело дава все по-добри резултати.
Периодът на войните (1912-1918) – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, се отразява пагубно на Софийската духовна школа. От горните класове са мобилизирани ученици, храната е бедна, облеклото – оскъдно, а самото училище е преместено в частна сграда, където се развиват епидемии. През това време сградата на Семинарията е военна болница.
След войните пансионът бързо се възстановява, а броят на учениците нараства до 500. Едва се нормализира животът в училището и започва самостоятелното управление на БЗНС (1920-1923). Семинарските сгради са харесани за новооткрития Агрономически факултет.
Студентите-агрономи и семинаристите съжителстват трудно от 1920 до 1928 г. Подготвя се преместването на Семинарията в Рилския манастир.
След падането на земеделския режим започва нов възход и духовен подем в учебно-възпитателното дело на Софийската духовна семинария. Но избухва Втората световна война. От бомбардировките на София пострадват и семинарските сгради. Имуществото на пансиона е евакуирано в провинцията – в Рилския манастир, в с. Елешнина, Софийско, в гара Черепиш, Врачанско, в Петропавловския манастир и в Габровския девически манастир – Соколски. През лятото на 1944 г. се правят сериозни приготовления за продължаване на занятията в Габрово, като за това съдействат директорът на Априловската гимназия и габровският индустриалец Симов.
След 9 септември 1944 г. учебните занятия се възобновяват едва през декември 1945 г в сградата на Богословския факултет в София. Част от семинарските класове са временно настанени в гара Черепиш и поставени под администрацията на ректора на Пастиро-богословския институт.
Чак след опразването на сградите, използвани от XI военна болница, а после и от щаба на Съветската армия, всички класове са събрани и учебните занятия започват през ноември 1947 г. в собствената сграда на Семинарията в София. През септември 1950 т. обаче отново са прекъснати: Софийската духовна семинария се слива с Пловдивската. Обединени под името Софийска духовна семинария, двете духовни училища са преместени на гара Черепиш. Защото с правителствено решение сградите на Софийската духовна семинария са предоставени за Дворец па пионерите чак до 1990 г. Само храмът продължава да функционира като енорийски и затова е отделен от комплекса с желязна ограда и самостоятелен вход.
При последното евакуиране от София през есента на 1950 г. част от пансионското имущество, библиотеката и архивът са пренесени набързо в криптата на храм-паметника „Св. Ал. Невски". Впоследствие всичко оцеляло отива също в гара Черепиш, а негодното е бракувано. Много ценни документи са безвъзвратно загубени. От запазеното голям интерес за сегашните поколения представляват някои протоколни книги на Учителския съвет, както и годишните рапорти на Ректора и на Учителския съвет до Св. Синод. От тях личи стремежът на учителската колегия непрекъснато да се подобрява учебната програма и педагогическата работа, за да се осъществява успешно нравственото, естетическото и църковно-патриотичното възпитание на учениците.
През пролетта на 1990 г. с министерско постановление са върнати сградите на Софийската духовна семинария и днес в тях продължава обучението и възпитанието на младежите в духа и традициите на национално-православните ценности.
Училището и днес продължава да възпитава бъдещите кадри на БПЦ-БП, като дава възможност да своите възпитаници не само да станат духовници, но и да се развият в друга сфера от обществения живот. Много от семинаристите стават адвокати, лекари, журналисти, писатели, певци и музиканти. И всеки, макар и изявен в своята си област, никога не забравя за духовната Алма-матер. Училището, което изгражда личности.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
