В часовете по чужд език ще се набляга на термини
Учениците ще получават до 90% от минималната работна заплата, докато са в завода
Учениците, които стават част от новата система на дуалното обучение, ще карат общо над 1000 часа практика в 11 и 12 клас. По-голямата част от времето те ще прекарват в заводите и цеховете, като в 11 клас стажът им там ще бъде два дни седмично. В 12 клас пък обучението в работна среда ще обхваща три дни, а само два ще прекарват в училище.
Освен това за единадесетокласниците се предвиждат две седмици практика в предприятията след завършването на учебната година - от 1 до 15 юли. Това леко ще удължи годината за тях, но пък по този начин общо 85% от практическото обучение на младежите, предвидено в учебния план, се води от предприятието. Като цяло делът на практиката за учениците ще стане
около 67-70% от цялото им обучение
при положение, че сега максимумът е около 40%, разказва експертът по професионално образование от МОН Чавдар Здравков.
В момента вече се подготвят учебните планове и програми по професията заедно с представители на бизнеса. Заради промените там и за да не се увеличава прекалено натоварването на младите хора, трябва да бъдат намалени част от уроците по общообразователните предмети. Чуждият език в 11 и 12 клас вече ще се състои предимно от терминология по професията, което ще даде възможност на младежите след завършването да я упражняват и в чужбина. Със сигурност няма да бъдат намалени часовете по български език и литература заради предстоящата матура. Нещо повече - министерството дава възможност тези часове дори да бъдат увеличени с един седмично, като се вземат часове от избираемата подготовка, в зависимост от това какво е нивото на грамотността на учениците в съответното училище.
От МОН поясниха, че ще се запазят практиките и в училищните работилници, където младите хора ще получават базови знания по специалностите. Едва след това ще отиват в предприятията, където вече ще работят под наставничеството на майстори. Самите наставници ще преминат допълнително обучение, свързано с получаване и на педагогически умения.
Пилотният старт на дуалното обучение ще се състои
в 14 паралелки по 6 професии
Една от тях е машинен техник, има минен техник, техник на прецизна техника, технолог в хранително-вкусовата промишленост. Като цяло финансирането на тези проекти идва от три места. Две от училищата се финансират по швейцарска програма от специален фонд, няколко други - по австрийска, като там плащат самите австрийски фирми, които имат бизнес в България и им трябват специалисти. За училището в Панагюрище пък средствата се отпускат от българския бизнес. Той ще плаща и заплатите на младите хора, като по закон това може да бъде до 90% от минималната работна заплата. Сумите ще са различни по усмотрение на предприятията, но при всички положения те ще мотивират младите хора да не отпадат от училище преди завършването, само за да започнат нискоквалифициран труд и да си осигурят някакви доходи. В момента това е един от големите проблеми на професионалното образование у нас - немалък процент млади хора напускат преди 11 клас било поради бедност, било заради това, че професионалното обучение им се вижда трудничко и не се справят с усвояването на занаята. Една от целите при дуалното обучение е младежите да видят, че има смисъл да получиш професия, особено ако след това бизнесът директно е готов да те наеме на работа. Според Здравков и в момента
има браншове, които влагат много
в подготовката на кадрите си - например строителната камара, която не само инвестира в учебните бази на училищата, но и прави състезания между младежите за най-добър строител, където оценяването се извършва изцяло от хора от практиката. При това нашите млади хора там се представят не по-малко успешно, отколкото в олимпиадите по математика, просто успехите им не се радват на такава голяма популярност. Един от големите пробиви на българските ученици е, че тази година наш отбор по сухо строителство се е класирал на 2 място в европейско състезание, организирано и финансирано от една от най-престижните световни фирми в тази област. При това учениците ни са се конкурирали с работници, които вече имат стаж на истински строителни обекти. Тази година победителят е от Пазарджик, но с най-много победи досега са младежите от гимназията в Сливен. "Това е страхотна мотивация и за следващите випуски там, защото тези младежи наистина разбират, че получават професия, която могат да упражняват", казва Здравков. Проблемът обаче е, че в много от случаите младите хора просто не искат да учат професии, от които бизнесът има нужда - или защото ги смятат за непрестижни, или защото се усвояват по-трудно. Класически пример досега бе даван с асансьорните техници, но доста трудно се сформират паралелки и с бъдещите автокранисти, както и с машинисти на пътно-строителна техника.
Тези професии са добре платени
бизнесът има нужда от тях, но седмокласниците просто не желаят да ги избират. Една от причините е и представата на родителите за това кое е престижно и кое не, обяснява Здравков. Това е и проблемът при част от по-добрите професионални гимназии - младите хора отиват там, за да продължат в университет по тази професия, въпреки че фирмите очакват работници среднисти. Вероятно затова паралелно с въвеждането на дуалното обучение трябва да се работи и за промяна на мотивацията при избора на професия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
