ИЗДАНИЯ |
|
КОМЕНТАРИ |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ |
|
|
|  |
Вечният втори
Симеон май наказа Даниел Вълчев с поста министър на образованието
43-годишният Даниел Вълчев влезе във висшите коридори на властта като вицепремиер и министър на образованието
ФОТО "СТАНДАРТ" |
|
Вице-Панайотов. Така под сурдинка го наричат колегите му от царската парламентарна група. През последните четири години той се водеше дясната ръка на първия зам.-шеф на НДСВ Пламен Панайотов. Двамата заедно с Георги Петканов и Огнян Герджиков бяха ядрото на "юридическото лоби", което атакува през 2001 година листите на НДСВ от катедрата на Юридическия факултет към СУ. След бързото разпадане на това лоби той се превърна в основен двигател на т. нар. група на "панайотките" в царските парламентарни редици.
От няколко дни 43-годишният Даниел Вълчев вече не е депутат. А ироничната титла "вице", която му лепнаха колегите по група, е заместена от реалната и далеч по-престижна вицепремиер и министър на образованието.
Слабо известен факт от биографията на новия просветен шеф е, че в периода 1990-1991 е бил съветник в канцеларията на Жельо Желев. Кариерата му там обаче прекъсва още в първата година от президентството на Желев и се прехвърля в близката до "Дондуков" 2 сграда на Министерството на отбраната. Където в продължение на година е
главен кадровик на ведомството
През 1992 г. подвизаването му из етажите на властта е замразено. Кариерата му напуска пространството около бившия мавзолей и се прехвърля в адвокатската кантора и Юридическия факултет на Софийския университет.
След това Вълчев влиза в бордовете на няколко фирми. През 1997 г. регистрира фирмата "Филимко", в която негов партньор е бившият шеф на разузнаването преди 1989 г. о.з. ген. Любен Гоцев. От преподавателската си кариера пък се познава с Пламен Панайотов, Огнян Герджиков и Георги Петканов.
Завръщането на Симеон в политиката през 2001 г. даде нов тласък на политическата кариера на Вълчев. Той влиза в листите на царското движение именно след покана от Панайотов. С негова помощ стана шеф на комисията по евроинтеграция в 39-ото НС. А на учредителния конгрес на НДСВ на 6 април 2002 г, на който движението се превърна в партия, бе избран за неин зам.-шеф.
Очите и ушите на Панайотов
Така го възприемаха през последните години колегите му от парламентарната група. След като Панайотов бе разжалван от поста шеф на парламентарната група на НДСВ през 2003 г. и стана вицепремиер, интересите му в редиците на жълтите депутати защитаваше именно Вълчев. Същевременно благодарение на комбинативния си ум, организационни умения и ораторски дарби успя да си спечели и славата на "любимец на Симеон". Макар и негови колеги от жълтите редици да твърдят, че тази слава е малко спорна.
Изборът на Сакскобургготски да посочи Вълчев за поста вицепремиер и образователен министър предизвика противоречиви коментари. Част от жълтите твърдят, че това е безспорно признание от страна на царя за качествата на Вълчев. В подкрепа на тезата, че е любимец на Симеон, изтъкват факта, че той бе един от малцината партийци, които оглавиха две кандидатдепутатски листи на парламентарните избори през юни.
Царят му гласува и достатъчно доверие
за да му повери преговорите с БСП за съставянето на коалиция.
Противниците му обаче твърдят, че по време на разговорите Вълчев е защитавал най-вече своите интереси и се е борел за собствения си пост в бъдещото правителство. "Искаше да стане регионален министър. След като стана ясно, че няма да получим МРРБ, предпочиташе да вземе отбраната", твърдят те и интерпретират назначението му за просветен шеф като вид отмъщение от страна на Симеон. На принципа "никой не трябва да е доволен".
Появиха се и други интерпретации - че Сакскобургготски е предпочел да предпази най-приближените си хора и да не ги номинира за министри. И е дал постове именно на онези, които най-много са ги желали, с ясното съзнание, че ги натоварва с ресори, в които имат твърде голям шанс да се провалят. Времето ще покаже коя от версиите е най-близо до истината. Фактът е един - че в номинирането на Вълчев за просветен шеф има някакъв резон. Като зам.-председател на партията той отговаряше именно за политиката в областта на образованието. Пак в това си качество бореше по медиите миналата година напъните на предшественика си Игор Дамянов за образователна реформа по никое време, която беше на път да подлуди кандидатите за езикови гимназии накуп с родителите им. Проблемът е, че само след няколко месеца на Вълчев му предстои да вземе същото важно решение - тестове или традиционни изпити.
Вашият коментар
|
|
