standartnews.com banner
 РЕПОРТАЖ Сряда, 17 Март 2004 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  РОКАДА
  ДЕНЯТ
  ИКОНОМИКА
  СВЯТ
  СтандАрт
  ДРАМИ
  ЗДРАВЕ
  СТИЛ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg focus-news.net www.bbc.co.uk pss.bglink.net gyuvet.ch


Добринка Александрова сама рине боклуци и кове пейки

26-годишна кметица командва две села

стряска апашите с кураж. С оръжие може беля да стане, казва тя

Точно в 8 ч пред кметството в благоевградското село Делвино стои човек. С внушителна осанка, късо подстриган, пуши цигара. Сигурно кметицата е заета и го е пратила да ни посрещне, решава екипът ни. Грешка! Оказва се, че това е самият кметски нааместник на селата Делвино и Марулево - Добринка Александрова. Дамата не се сърди, с усмивка признава, че е мъжкарана и често се случвало да бъркат пола й. 26-годишната дама допълва, че това дори помага в работата й. Справям се с апашите и без оръжие. Поне засега", казва кметицата.

Снимка Бойната кметица на Делвино и Марулево си е поставила амбициозни цели за мандата си
ФОТО РУМЕН ЖЕРЕВ
 
Само един баир дели Делвино от ромската махала. Затова селяните нерядко патят от набези на неканените гости. На 7 март в селото за пореден път нахлули петима роми с две каруци. Но на пътя им се изпречила Добринка. Застанала смело пред талигите и не отстъпила крачка назад. Заплашили я, че ще я прегазят, ако не се махне от пътя им. Жената не трепнала. Насочили конете към нея. А тя хванала здраво юздата на единия. "Видяха, че не ме е страх и те самите се стреснаха. От екшъна и виковете надойдоха хора от селото и ги прогонихме", разказва Александрова. Веднага уточнява, че няма нищо против ромите. Но осъжда наглостта им и кражбите, които вършат. Отмъкнали капаците на шахтите, разбили няколко къщи, започнали да режат дори мантинелата край пътя за селото. "Моята рана на главата от юздата зарасна, но те ще си помислят, преди пак да решат да дойдат насам", казва кметицата. Умува дали да подаде молба в полицията, за да се въоръжи. Не смее да предприеме този ход заради една причина. "Нали съм творец, ще ми захлопа гюлето не се знае каква поразия ще направя, ако имам пистолет. Току-виж вместо във въздуха гръмна някой. Пък и на мен ми стига да съм въоръжена със здрава дряновица. Друг въпрос е, че май ни е необходим цял гранатомет", признава скулпторката. Станала кметица, тъй като хората в Делвино и Марулево вярват в нея. А тя самата отдавна вярва в себе си. Обича да назовава нещата с истинските им имена. Смята, че докато е млад човек, у него са желанието и волята да се бори за по-добрия утрешен ден на хората. Селяните предпочели младостта пред 76-годишния й опонент за кметското място. Тя командва две села с общо население от 72 души. Някога прадядо й Васил Цонев пък ръководел цели три села. "Моята най-главна задача е да накарам местните хора да повярват в себе си. Да забравят злобата, която ни разяжда. Не ми липсва лудост, за да се боря и да успея", изповядва Александрова. Болно й е, че в селата няма улично осветление, пътят в тях е черен и осеян с дупки. По-гадното е, че трудно ще реши тези проблеми. Няма как да се получи с бюджет за Делвино и Марулево от 2000 лева за цялата 2004 година. Ще трябва да търси спонсори. "Не е лесно да се искат пари от бизнесмени. Повечето пристигнат, хапнат, пийнат, обещаят и изчезнат. Лозето обаче не ще молитва, а мотика", казва Добринка. А тя от работа не се плаши. Спи, когато остане време. Не се уморява от работата, а когато стои. Миналата седмица запретнала ръкави и изчистила селото от боклуците. Преди време сковала пейки в гробищата. Ако селянин не може да заколи овцата или прасето си, насреща е кметицата. "По всяко време телефонът ми е включен. На разположение на хората съм. Тук съм непрекъснато, баба и дядо са от Делвино", разказва Александрова. Тя иска да научи селяните да бранят собствеността си. Не само своята, но и чуждата. А не да виждат как апаши обират съседната къща или нива и да гледат сеир. "Мъка ми е, че доста къщи се рушат защото стопаните им са ги напуснали. Съсипва се дори една от най-старите църкви в региона "Свети Димитър" в Марулево", обяснява кметицата. Храмът е културен паметник с национално значение, изографисан е от бански майстори. Александрова готви проект, с който да кандидатства за средства за реставрирането на църквата. "Поне 50 000 лева ще трябват. Но по-важно е да не се превърнат двете села в спомен, в исторически паметници. А да станат уютни места за живеене. Каквото зависи от мен, ще го направя", зарича се тя. Селяните вярват на своята командирка, както я наричат самите те. И има защо. Девизът на кметицата е: "Тук и сега!"
Владимир СИМЕОНОВ

Вашият коментар

  

 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster